Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Той кимна, каза нещо на младия мъж, който също кимна и бързо излезе. Корелос се наведе и наля текила. След като и двамата пресушиха чашите, каза:

— Трябва да разбереш дълбоката ми омраза към Нарсико.

Тя сви рамене.

— Аз съм гринга, не гледаме толкова сериозно на такива неща. Знам, че не си го убил.

Той махна с ръка.

— Точно това имах предвид под разбиране. Убийството би било нещо твърде добро за лайно като него.

Тя започна да предусеща накъде отива разговорът.

— Значи планираш нещо друго?

Отново последва смях, подобен на крясъка на ара.

— Вече е направено. Който е казал, че отмъщението е ядене, което най-добре да се сервира студено, няма колумбийска кръв във вените си. Защо да се чака, когато възможността е пред теб?

Младият мъж се върна с поднос, препълнен с храна — голямо разнообразие от чинийки, като се започне с ориз и боб и се стигне до пържени люти чушлета и пушени морски деликатеси. Остави подноса на масата и Корелос го отпрати с махване на ръката. Веднага взе една чиния със скариди в огнено лютив сос и започна да ги яде заедно с главите. Облиза си пръстите от соса и продължи:

— Знаеш ли кой е най-добрият начин да се докопаш до някой мъж, сеньорита? Чрез жена му.

Сега тя разбра.

— Прелъстил си Беренгария.

— Да. Сложих му рога, опозорих го, но това не е всичко, което направих. Нарсико отчаяно искаше да надмине семейството си, затова се погрижих да не може да го стори. — Очите на Корелос проблеснаха. — Направих Беренгария Морено наследница на брат си.

И си го сторил дяволски добре, помисли си Мойра. Есай й беше казал, че няма дори и намек тя да е замесена.

— Мислите ли, че тя е имала къртица при брат си?

— Ако й трябваше списък с клиентите на Густаво, беше достатъчно само да му го поиска, което тя не направи, поне докато бе жив.

— Тогава кой би го сторил?

Той скептично я изгледа.

— О, не знам, хиляда души, може и повече. Искаш ли да ти напиша списък?

Тя не обърна внимание на сарказма му.

— А какво ще кажеш за себе си?

Той се засмя.

— Какво? Занасяш ли ме? Густаво ми докарваше цяло състояние, като вършеше всичката черна работа. Защо ми е да му погаждам номера?

Дали Корелос е знаел, че списъкът с клиентите на Морено е бил в лаптопа, или само е предполагал? — запита се Мойра. Есай нямаше вид на човек, който ще се опита да отнеме бизнеса на един наркобарон. По-скоро приличаше на ограбен, който иска да си върне отнетото. Тя се наведе напред и опря лакти на масата.

— Ескучаме, омбре 14 14 Чуй ме, човече (исп.). — Бел.прев. . Някой е офейкал с лаптопа. Ако не е била Беренгария, тогава е бил някой друг, който е искал бизнеса на Густаво и е само въпрос на време, преди да започне да действа.

Корелос взе чиния с пържени чушлета и започна да ги подхвърля едно след друго в устата си. Добре очертаните му устни лъснаха от мазнина. Не си направи труда да ги избърше.

— Не знам нищо за това — каза студено той.

Мойра му повярва. Ако знаеше, вече щеше да е направил нещо по въпроса. Тя се изправи.

— Може би Беренгария знае.

Той присви очи.

— Не ми се вярва. Каквото знае тя, го знам и аз.

— Ти си доста далеч от Халиско.

Корелос презрително се изсмя.

— Не ме познаваш много добре, нали, чика.

— Искам този лаптоп, омбре.

— Там е работата, я! — Дълбоко в гърлото му се чу звук, подобен на мъркане на тигър. — Става късно, чика. Защо не останеш за през нощта? Гарантирам ти, че условията, които имам тук, са по-добри, отколкото тези, които може да ти предложи градът.

Тя се усмихна.

— Не мисля да оставам. Благодаря ти за гостоприемството… и за откровеността.

Корелос се ухили.

— Готов съм на всичко за една красива сеньора. — Той вдигна предупредително пръст. — Внимавай, чика. Не ти завиждам. Беренгария е опасна пираня. Дай й и най-малкия повод и тя ще те изяде заедно с костите.

Когато Питър Маркс пристигна в апартамента на Ноа Перлис, го завари пълен с агенти на ЦРУ, двама, от които му бяха познати. Единия, Джес Макдонъл, познаваше много добре. Бяха работили заедно при изпълнението на две операции, преди Маркс да бъде повишен и да стане член на ръководството.

Когато Макдонъл го видя, той му кимна, отведе го настрана и каза шепнешком:

— Какво, по дяволите, правиш тук, Питър?

— Изпълнявам задача.

— Ние също, така че ще е по-добре да се махнеш веднага, преди някой от новите натегачи на Данзигер да се заинтересува от теб.

— Не мога, Джес. — Питър проточи врат, за да погледне през рамото на Макдонъл. — Търся Джейсън Борн.