Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Сега ще е по-трудно да се измъкнем от Лондон — рече Борн.

— Знам повече начини от тях за измъкване от Лондон — каза Морено и посочи с ръка полицая, когото интервюираха на екрана.

— Аз също — каза Борн. — Проблемът не е в това.

Морено се наведе напред, смачка фаса в един грозен пепелник и запали нова цигара.

— Ако очакваш от мен извинение, ще останеш разочарован.

— Твърде късно е за извинения — рече Борн. — Защо е толкова важен този лаптоп?

Морено сви рамене.

— Пръстенът беше у Перлис — продължи Борн. — Той уби Холи заради него.

— Пръстенът е символ на „Северий Домна“. Всички членове го носят.

— Точно в това е работата. Ако в него няма нищо друго, което да е важно, защо Перлис уби Холи заради него?

— Не знам. Може да е мислел, че пръстенът ще го отведе по някакъв начин до лаптопа. — Морено отново смачка цигарата. — Виж, да не би това недоверие да се дължи на факта, че Густаво беше мой полубрат?

— Не бих изключил такава причина — каза Борн.

— Е, да, големият ми брат винаги ми е бил трън в задника, откакто се помня.

— В такъв случай за теб е добре, че той е мъртъв — отсече Борн.

Морено се вгледа за момент в него.

— Боже Господи, ти си мислиш, че съм поел бизнеса му с дрога.

— Щях да бъда глупак, ако подобна мисъл не ми беше минала през главата.

Морено мрачно кимна.

— Прав си. — Облегна се назад и разпери ръце. — Е, добре, как бих могъл да докажа, че не е така?

— От теб зависи.

Морено скръсти ръце на гърдите си и се замисли за момент.

— Какво си спомняш, за тях четиримата: Перлис, Холи, Трейси и Диего Херера?

— Абсолютно нищо — отвърна Борн.

— Предполагам, че си попитал Диего за тях. Той какво ти каза?

— Знам за приятелството им, за техните романтични взаимоотношения.

Морено се намръщи.

— Какви романтични взаимоотношения?

Когато Борн му разказа, той се засмя.

— Човече, това твое момче Диего ти е наговорил куп лъжи. Между четиримата нямаше никакви романтични връзки. Имаше само приятелство… докато Холи започна да носи пръстена. Някой от тях, може би Трейси, не съм сигурен, се заинтересува от надписа, гравиран от вътрешната му страна. Колкото по-голям интерес проявяваше тя, толкова повече се изостряше любопитството на Перлис. Той направи снимка на надписа и я показа на неговия бос навремето Оливър Лис. Това доведе директно до трагедията със смъртта на Холи.

— Откъде знаеш всичко това?

— Работих за „Блек Ривър“, докато Алекс Конклин ме вербува като местен агент на „Тредстоун“. Това му достави голямо удоволствие. Той презираше Лис като най-корумпирания и егоистичен човек, когото можеш да срещнеш в този бизнес. Радваше се на нещастието на другите, мамеше безмилостно държавата и нареждаше на агентите си да извършват престъпления и жестокости, които тя не се осмеляваше да върши. До момента, в който ти торпилира „Блек Ривър“, Лис беше най-успешният съвременен агент на хаоса и, повярвай ми, това не са празни приказки.

— Но то все пак не обяснява защо…

— По едно време Перлис докладваше на мен, преди Лис да поеме пряко ръководството му и да го използва за изпълнение на лични поръчки.

Борн кимна.

— Пръстенът беше една от тях, така ли?

— Да. Перлис имаше нужда от помощ и затова дойде при мен. Бях единственият, на когото се доверяваше. Каза ми, че щом Лис видял пръстена, моментално се въодушевил. Тогава наредил на Перлис да намери лаптопа.

— Онзи, който ти ми помогна да открадна от Джалал Есай.

— Точно така.

Борн се намръщи.

— Но какво стана с него?

— Ти трябваше да го предадеш лично на Конклин, но не го направи.

— Защо?

— Откри нещо за лаптопа… нещо, което — както ми каза, Конклин вероятно не е искал ти да знаеш. Ти пое отговорността да промениш в движение мисията.

— И какво открих?

Морено сви рамене.

— Така и не ми каза, а и аз бях твърде добре обучен, за да не попитам.

Борн потъна в размисъл. Загадката с пръстена ставаше все по-голяма. Като се има предвид реакцията на Лис, когато видял пръстена, изглеждаше вероятно, че той е свързан по някакъв начин с лаптопа. Разбира се, при положение, че Морено му казваше истината. Почувства се сякаш се намира в коридор с огледала и всяко отражение е изкривено по различен начин, така че вече не можеше да се различи реалността от старателно съчинената фантазия, истината от изкусно разказаната измислица.

На телевизионния екран говорителят беше преминал към други новини, за други места, но кадрите с трупа на Диего Херера, когото изкарваха от „Веспър Клъб“, продължаваха да не излизат от главата му. Налагаше ли се да бъде убит, както му беше обяснил Морено, или пък самият той е имал друг, скрит мотив, за който не казваше на Борн? Единственият начин да разбере истината беше да държи Морено до себе си и да продължи да го разпитва колкото е възможно по-умело, докато се появи някоя пукнатина в бронята му или пък докато не докаже, че е искрен.