Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Какво знаеш за Есай? — попита Борн.

— Не много, освен това, че е член на управителния съвет на „Северий Домна“. Произхожда от знатна фамилия, чиито корени могат да се проследят, ако не се лъжа, до единадесети век. Прадедите му са взели участие в мароканското завладяване на Андалусия. Един от тях се е разпореждал там в продължение на години.

— А в по-ново време?

— Сега никой не се интересува от берберите, или амазигите, както се наричаме ние.

— А какво ще ми кажеш за самата „Северий Домна“?

— Е, тук бих могъл повече да помогна. Първо трябва да подчертая, че за групировката се знае много малко. Летят толкова ниско под радара, че каквито и следи да оставят, те са невидими или са лесно заличими. Никой не знае колко голяма е тази групировка, но членовете й са разпръснати буквално във всяко кътче на земното кълбо, всички заемат важно положение в държавата, в бизнеса, в медиите и в престъпния свят. Представени са във всяка индустрия, която може да ти дойде наум.

— Каква е целта им? — Борн се замисли за думата „Доминьон“, изписана от вътрешната страна на пръстена. — Какво искат?

— Власт, пари, контрол над световните събития. Кой знае, но това е по-добро предположение от всяко друго. Към това се стреми всеки, не е ли така?

— Да, ако си студент по история — съгласи се Борн.

Отавио Морено се засмя.

— Много хора не са.

Борн пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. Запита се какво беше открил за лаптопа, което го беше накарало да промени мисията, на която беше изпратен. Спомняше си, че до убийството на Конклин той и „Тредстоун“ бяха в добри, дори приятелски отношения.

Когато спомена за това, Морено каза:

— Ти ме накара да кажа на Конклин, че лаптопът не е у Есай и че не знаеш какво е станало с него.

— А ти каза ли му?

— Да.

— Защо си го направил? „Тредстоун“ ти плащаше заплата, Конклин беше твой шеф.

— Не съм напълно сигурен — призна Отавио Морено. — Като оставим настрана факта, че между оперативния агент и кабинетния сътрудник има голяма разлика. Единният не разбира непременно мотивите на другия и обратното. Тук, на предната линия, ако не си пазим гърбовете един на друг, скоро ще сме мъртви. — Той прибра пакета с цигарите в джоба си. — Когато ти ми каза, че си открил нещо много важно, което е достатъчно да промениш хода на мисията, аз ти повярвах.

— Значи сте дошли да видите прочутия Корелос.

Роберто Корелос, братовчед на Нарсико Скидел, се усмихна под мустак. Седеше в удобно кресло. Стаята беше просторна и светла, с дебел килим, порцеланови лампи, картини по стените и изглеждаше като нечия гостна. Обаче, както Мойра имаше възможност да се увери, затворите в Богота приличаха на всички други по света.

— Американската преса иска да разговаря с прочутия Корелос сега, когато се намира в „Ла Модело“ и тя се чувства в безопасност. — Той извади пура от външния джоб на бялата си риза гуаябера, отхапа демонстративно единия й край и я запали със стара запалка „Зипо“. Пак се усмихна под мустак и каза: — Подарък от един от многото ми почитатели. — Не стана ясно дали има предвид пурата, или запалката.

Издуха облак ароматен дим към тавана и прехвърли крак върху крак.

— За кой вестник казахте, че работите?

— Аз съм нещатна кореспондентка на „Вашингтон Поуст“ — отвърна Мойра. Акредитацията й беше дадена от Джалал Есай. Не знаеше как я беше получил и не се интересуваше. За нея беше важно само, че ще проверят най-внимателно акредитацията й. Есай я беше уверил, че ще го сторят, и до този момент се бе оказал прав.

Беше пристигнала в Богота преди по-малко от двадесет и четири часа и веднага получи разрешение да интервюира Корелос. Леко се изненада, че никой не го интересуваше.

— Имате късмет, че дойдохте сега. След седмица няма да съм вече тук. — Корелос се загледа в запаления край на пурата. — За мен това беше един вид почивка. — Той махна с ръка. — Имам всичко, от което се нуждая — храна, пури, курви за чукане, абсолютно всичко — и дори не е нужно да си мръдна пръста, за да ги получа.

— Чудесно — рече Мойра.

Корелос я изгледа. Беше хубав мъж, малко грубоват и мускулест. С черните си, искрящи очи и осезаемо мъжко присъствие със сигурност беше харизматичен.

— Трябва да разберете нещо за Колумбия, сеньорита Тревър. Страната не е в ръцете на правителството, не, не, не. В Колумбия властта е поделена между Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК 13 13 FARC (Fuerzas Armadas Revolucionarias de Colombia — Революционни въоръжени сили на Колумбия). — Бел.прев. ) и наркобароните. Леви партизани и десни капиталисти, нещо подобно. — Смехът му беше дрезгав и весел като крясъка на папагал ара. Изглеждаше напълно спокоен, като че ли беше у дома си, а не в един от най-зловещите затвори на Богота. — ФАРК контролира четиридесет процента от страната, а ние другите шестдесет.