Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Господин Уилърд — каза Ел-Ариан, — няма нещо, което да не ни е известно за вас. Включително за ролята ви в „Тредстоун“.

„Аха, най-сетне стигнахме до главното“ — помисли си Уилърд. Изчака, без изражението му да се промени, но продължи да наблюдава Ел-Ариан, като да беше паяк, замръзнал в центъра на мрежата си.

— Знам, че сте твърде чувствителен към темата „Тредстоун“ — рече Ел-Ариан, — затова ще ви кажа какво ми е известно по въпроса. Моля ви, не се колебайте да ме поправите, ако съм погрешно осведомен за някои факти. „Тредстоун“ е започната от Александър Конклин в рамките на Централното разузнавателно управление. Неговото въображение успява да роди само двама завършили програмата: Леонид Данилович Аркадин и Джейсън Борн. Сега вие сте възстановили „Тредстоун“ под егидата на Оливър Лис, но почти веднага Лис е започнал да ви нарежда какво да правите дори повече, отколкото ЦРУ нареждаше на вашия предшественик. — Той замълча за момент, за да даде време на Уилърд да го поправи или да направи някакви възражения.

Когато гостът му запази мълчание, Ел-Ариан кимна.

— Обаче всичко това е предисловие. — Отново почука с пръст по разтворената книга. — Тъй като Лис ви е наредил да намерите златния пръстен с гравираните на него знаци, може би ще ви е интересно да знаете, че той не работи като самостоятелна единица.

Уилърд настръхна.

— Тогава за кого всъщност работя?

В усмивката на Ел-Ариан имаше известна доза насмешка.

— Както повечето неща по този въпрос, и това е сложно. Човекът, който му осигурява парите и сведенията, е Джалал Есай.

— Никога не съм го чувал.

— А и не би трябвало. Джалал Есай не се движи във вашите среди. Всъщност, подобно на мен, той се старае да остане неизвестен за хора като вас. Член е на „Монишън Клъб“… или по-скоро беше. Виждате ли, в продължение на няколко години този пръстен се считаше за изгубен. Той е единствен по рода си поради причини, които веднага ще ви бъдат изяснени.

Ел-Ариан стана, отиде до една секция на шкаф с книги и натисна скрит бутон. Секцията се отвори навън и разкри сервиз за чай, състоящ се от месингов чайник, голяма чиния, пълна с кексчета, посипани с пудра захар, и шест чашки, тесни, но три пъти по-високи от обикновените чашки от този вид. Сложи ги в един поднос и ги донесе на масата.

С церемониален маниер наля чай за двамата и подкани Уилърд да си вземе от кексчетата. Седна и с видимо удоволствие отпи от чая си. Уилърд откри, че това е сладък ментов чай, какъвто имат обичай да пият в Мароко.

— Но да се върнем на обсъждания въпрос. — Ел-Ариан си взе един сладкиш и го лапна. — Това, което разбрахме от гравираните от вътрешната страна на пръстена знаци, беше следното: Златото на цар Соломон е факт, а не измислица. Надписът съдържа конкретни угаритски символи. Соломон е взел на работа при себе си гадатели. Тези гадатели, или поне някои от тях, са били запознати с алхимията. Те са открили, че съчетавайки някои угаритски думи и фрази с определени научни процедури, могат да превръщат оловото в злато.

За момент Уилърд остана като поразен от гръм. Не знаеше дали да се смее, или да плаче.

— Оловото в злато? — рече накрая. — Буквално?

— Да, буквално. — Ел-Ариан лапна още едно кексче. — Това е отговорът на неразрешимата загадка, за която вече споменах — как Соломон е натрупал толкова много злато за толкова кратко време.

Уилърд се размърда в стола.

— Това ли правите тук бе, хора? Тичате подир легенди?

На лицето на Ел-Ариан се появи загадъчната му усмивка.

— Както вече казах, свободен сте да си тръгнете, когато пожелаете. Обаче няма да го направите.

От чист инат Уилърд се изправи на крака.

— Откъде знаете?

— Просто защото идеята е много привлекателна, макар още да не сте убеден.

Уилърд на свой ред се усмихна загадъчно.

— Дори да е само една легенда.

Ел-Ариан дръпна назад стола си и отиде при шкафовете с книги, откъдето беше взел чая и кексчетата. Бръкна вътре и извади нещо, което постави на масата пред Уилърд.

Той продължи да гледа Ел-Ариан в очите, но после погледна надолу. Взе една златна монета. Изглеждаше много стара. На нея се виждаше петолъчна звезда заедно с надписа Gram, MA, TUM, TL, TRA в пространството между лъчите. В центъра на звездата имаше символ, така изтъркан, че беше неразбираем.

— Петолъчната звезда е символът на цар Соломон, макар че различни източници го изобразяват като шестолъчна звезда, като кръст, гравиран с букви на иврит, дори като келтски възел. Обаче на пръстена, който винаги носел, имало петолъчна звезда, за която се говори, че притежавала магически свойства. Оттам и способността му да лови демони и да говори с животни.