Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Има вероятност пръстенът на Соломон да е у Борн, но дали лаптопът е все още в Аркадин?

— Напоследък той не го изпуска от очи.

Те отново тръгнаха да се разхождат. Обиколиха фонтана, където една червеношийка пиеше вода и нервно ги поглеждаше. Нервността на птицата се предаде и на Уилърд.

— След като не повярвах на Оливър — рече той, — защо трябва да повярвам на вас?

— Не очаквам да ми повярвате — каза Ел-Ариан. — За да ви докажа, че съм искрен, ви предлагам следното: помогнете ми да съберем Борн и Аркадин, което вие така и така искате, и аз ще ви отърва от Оливър Лис.

— И как ще го направите? Лис е много силен.

— Повярвайте ми, господин Уилърд, Оливър Лис не разбира значението на силата. — Бенджамин Ел-Ариан се обърна. Слънчевата светлина блесна в очите му като искра при запалване на двигател. — Той ще бъде отстранен от живота ви.

Уилърд поклати глава.

— Страхувам се, че обещанията не са достатъчни. Ще искам половината, а останалото — когато събера Борн и Аркадин заедно.

Ел-Ариан разпери ръце.

— Говорим за човек, не за пари.

— Това е проблем, който сами трябва да решите — каза Уилърд. — Ще започна да действам, когато и само когато вашите действия подкрепят думите ви.

— Е, добре тогава. — Ел-Ариан се усмихна. — Просто ще трябва да сменя декора за господин Лис.

Хасиендата на Скидел се простираше в центъра на огромното ранчо. Беше в испански колониален стил, със стени от бял хоросан, капаци на прозорците, украсени с дърворезба, решетки от ковано желязо и покрив от теракотени плочи. Една жена в униформа на прислужница отвори вратата, когато Мойра почука. След като се представи, тя я поведе през фоайе с мраморен под и през голяма прохладна гостна до вътрешен двор, покрит с големи каменни плочи. Дворът гледаше към тенис корт, градини и басейн, в който една жена — очевидно Беренгария Морено — плуваше напред-назад. Отвъд тази гледка се простираха безкрайни поля от синьо агаве.

До Мойра стигна силният аромат на рози, когато я поведоха към един мъж, който седеше край маса от стъкло и ковано желязо, отрупана с храна в мексикански керамични чинии и с кани червена и бяла сангрия 18 18 Испанска нискоалкохолна напитка. — Бел.прев. , пълни с резенчета пресни плодове.

Когато я видя да се приближава, мъжът се изправи и широко се усмихна. Беше в хавлиена фланела с къси ръкави и тесни бански гащета на сърфист. Тялото му беше слабо и космато.

— Барбара! — провикна се през рамо той. — Нашата гостенка е тук!

Протегна ръка и стисна ръката на Мойра.

— Добър ден, сеньорита Тревър. Аз съм Нарсико Скидел. Радвам се да се запозная с вас.

— Удоволствието е мое — отвърна Мойра.

— Моля. — Той направи жест с ръка. — Настанете се удобно.

— Благодаря. — Мойра седна в един стол близо до него.

— Червена или бяла?

— Бяла, ако обичате.

Той наля две чаши бяла сангрия, подаде й едната и седна.

— Сигурно сте гладна след дългото пътуване. — Посочи храната. — Моля, заповядайте.

Докато Мойра си пълнеше чинията, Беренгария Морено — която тук беше известна като Барбара Скидел — приключи с плуването, избърса се с хавлиена кърпа и се приближи по покритата с каменни плочи пътека към тях. Беше висока, стройна жена, мократа й коса беше опъната назад на конска опашка и откриваше красивото й лице. Мойра си я представи как слага рога на мъжа си с Роберто Корелос. Барбара влезе боса във вътрешния двор. Ръкостискането й беше хладно, твърдо и делово.

— Човекът на Нарсико за връзките с обществеността каза, че пишете материал за текилата, така ли е? — Гласът й беше твърде плътен за жена и звучен, като че ли в по-ранна възраст беше учила пеене.

— Вярно е. — Мойра отпи глътка сангрия.

За начало Нарсико й каза, че текилата се прави от пиня — сърцевината на агавето.

Барбара го прекъсна.

— Какво представлява материалът, който пишете? — попита тя и седна от другата страна на масата срещу двамата, което беше показателно за Мойра. По-нормално би било да седне до съпруга си.

— Всъщност материалът е социологически. За произхода на текилата, какво означава тя за мексиканците, такива неща.

— Значи такива неща — повтори след нея Барбара. — Първо на първо, текилата изобщо не е мексиканска напитка.

— Обаче растението агаве сигурно е било известно отдавна на мексиканците.

— Разбира се. — Барбара Скидел взе една чиния и започна да я пълни с храна от различните плата на масата. — Пинята се приготвя и се продава като нещо сладко за ядене от векове. После са нахлули испанците. Испанските францискански монаси се заселили в тази плодородна долина и основали през 1530 година града Сантяго де Текила. Именно на тях им хрумва да приготвят от ферментиралата захар на пинята силно алкохолно питие.