Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Защо да не се поразходим?

След като се поколеба за момент, Мойра допи остатъка от сангрията си, стана и последва Барбара покрай тенис корта към градините. Когато се отдалечиха от хасиендата и навлязоха сред група покрити с прах ниски борови дървета, Барбара се обърна към нея и каза:

— Ти ме заинтригува. Коя си, защото е съвсем сигурно, че не си репортерка.

Мойра мислено се подготви за най-лошото.

— Защо мислиш така?

Барбара се наведе заплашително към нея, както биха направили някои мъже.

— Роберто никога не би казал за нас на един репортер. Нямаше да ти каже абсолютно нищо.

— Какво мога да отговоря? — Мойра сви рамене. — Той ме хареса.

Барбара изсумтя.

— Роберто не харесва никого, обича само себе си. — Вдигна рязко глава и внезапно поведението й се промени. От заплашително стана съблазнително. Опря Мойра в ствола на едно дърво, вдигна ръка и започна да навива кичур от косата й на показалеца си. — В такъв случай ще трябва да си го чукала или най-малко да си му духала.

— Не ме докосна.

Барбара погали бузата на Мойра с опакото на ръката си. Ревнуваше ли, опитваше се да я прелъсти или просто си играеше с нея?

— Спечелила си го по някакъв начин. Как го направи?

Мойра се усмихна.

— Завърших с най-висок успех от класа училището за очароване.

Дългите пръсти на Барбара галеха като пера бузата и ухото й.

— Какво е видял Роберто в теб? Той може да е грубиян и свиня, но едно от най-ценните му качества е, че си създава безпогрешна преценка за хората в мига, в който ги види. И така, аз продължавам да недоумявам защо си тук. — Тя притисна устни в бузата на Мойра. — Не е, за да вземеш интервю от съпруга ми, мисля, че вече се разбрахме по въпроса.

Мойра почувства, че трябва по някакъв начин да шокира Барбара, за да надделее.

— Дойдох да разследвам убийството на човек, намерен в имението ви преди няколко седмици.

Барбара отстъпи назад.

— От полицията ли си? Американската полиция се интересува от убийството, така ли?

— Не съм от полицията — каза Мойра. — Аз съм федерален агент.

Барбара сякаш остана без дъх.

— Господи! — рече тя. — Ето как си успяла да впечатлиш Роберто.

Мойра каза:

— Беренгария, искам да ме заведеш до мястото, където е било намерено тялото. Искам да ме заведеш там сега.

Борн караше сивия опел на Отавио Морено, следвайки точно указанията, които му бе дал Ковън. До него Отавио подготвяше всички покупки, които Борн беше направил. В купето цареше тишина. Чуваше се само шумът на гумите по пътя и тътенът на насрещното движение, който се промъкваше през затворените прозорци.

— Двадесет минути — каза накрая Борн.

— Ще бъдем готови — отвърна Отавио, без да вдига глава от работата си. — Не се безпокой.

Борн не се безпокоеше, не беше в природата му, или ако се бе случвало някога, обучението му в „Тредстоун“ отдавна беше погребало това чувство у него. Мислеше за Ковън, без съмнение това беше кодово име на оперативен агент на ЦРУ. Знаеше добре, че Управлението обучава и контролира оперативни агенти, специализирали се в изпълнението на мокри поръчки. Трябваше да знае всичко възможно за Ковън, преди да се срещнат, и само един човек можеше да му помогне.

Извади мобилния си телефон, набра един номер, който не беше използвал от доста време. Когато познатият глас отговори, каза:

— Питър, Джейсън Борн е.

Питър Маркс се беше отправил на среща с главен инспектор Лойд-Филипс, който го чакаше във „Веспър Клъб“, когато телефонът иззвъня. Направо се разтрепери, когато чу гласа на Борн.

— Къде си, по дяволите? — чу се да вика Маркс, седнал на задната седалка на едно от грамадните лондонски таксита.

— Имам нужда от помощта ти — каза Борн. — Какво знаеш за Ковън?

— Оперативният агент на ЦРУ ли?

— Не каза нашият оперативен агент. Да не си напуснал ЦРУ, Питър?

— Всъщност неотдавна го напуснах. — Маркс се постара да успокои сърцебиенето си до приемливо ниво. Трябваше да разбере къде е Борн и да отиде при него. — Данзигер създаде отровна атмосфера, която не можах да изтърпя. Освобождава се бавно от всички, лоялни на Стария. — Той се закашля, внезапно почувства, че му става студено, и леко потръпна. — Научи ли, че изгони Сорая?

— Не.

— Джейсън, искам да знаеш… Ужасно се радвам, че си жив.

— Питър, кажи ми за Ковън.

— Добре де, за Ковън. Той е опасен… и много ефикасен. — Маркс се замисли за момент. — Суров, без каквито и да било угризения, с една дума, истинско лайно.