Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Четиридесетте минути, които изминаха в пресяване на пръст между пръстите й, не дадоха никакъв резултат. През това време беше направила пълен кръг около сцената на престъплението, като нарочно се държеше настрана от мястото, където е бил намерен трупът. Разбира се, беше възможно жертвата да е била убита на друго място и захвърлена тук, но тя не мислеше, че е било така. Ако, както подозираше, мотивът на убиеца е бил не само да накара жертвата да замълчи завинаги, но и да замеси семейство Скидел, той би искал убийството да стане тъкмо в имота им.

В по-широк радиус от мястото на убийството растяха още храсти. Мойра отново застана на колене и започна да рови в основата на три сиво-зелени растения. Залязващото слънце навлезе в купчина перести облаци. Във фалшивия здрач пейзажът стана синкавосив. Мойра седна в очакване на повече светлина. Когато слънцето започна да се показва, местопрестъплението беше пронизано от ярки лъчи в червено и златисто, които се разпръснаха по земята под остър ъгъл. Сенките им се проточиха зад тях като някакви издължени гиганти.

С крайчеца на окото Мойра видя нещо да проблясва за миг като намигване, като диамант, и после изчезна. Извърна глава и бързо се отправи към мястото, където беше видяла проблясването. Вече не се виждаше нищо. Въпреки това зарови пръсти в прашната почва и започна да я пресява.

И изведнъж, когато гранулите се изнизаха между пръстите й, гилзата се озова в дланта й. Вдигна я внимателно с два пръста. Тя отново проблесна и Мойра прочете маркировката върху нея, а сърцето й бързо заби.

Барбара се приближи.

— Какво намери? — попита, леко задъхана, тя.

Мойра се изправи на крака.

— Минавало ли ти е през ум, че може нарочно да са застреляли жертвата в ранчото ти?

— Какво? Защо?

— Както казах, жертвата е работила за брат ти Густаво. Обаче е бил човек на някой друг. Този някой е предупредил жертвата за нападението и човекът е избягал. Защо го е предупредил? За да го убие няколко часа след бягството му ли?

Барбара не каза нищо и само поклати глава.

— Когато е напуснал имението на Густаво, той е взел със себе си лаптопа на брат ти, който съдържа данните за всичките му клиенти за дрога.

Барбара облиза пресъхналите си устни.

— Човекът, който го е контролирал, го е убил.

— Да.

— Застрелял го е в ранчото ми.

— Да. За да се опита да те замеси — каза Мойра. — Спасила те е некомпетентността на местната полиция.

— Но защо този човек е искал да ме замеси в убийството?

— Тук мога само да предполагам — рече Мойра, — но бих казала, че сигурно е искал да се отърве от теб.

Барбара отново не каза нищо и само поклати глава.

— Помисли. Човекът, у когото е лаптопът на Густаво, държи бизнеса на брат ти в ръцете си. Намерението му е било да поеме този бизнес и да се отърве от всеки, който би могъл да застане на пътя му.

Барбара я гледаше с широко отворени очи.

— Не ти вярвам.

— Тази гилза се появява тъкмо навреме. — Мойра я вдигна към светлината. — Снимките на разследващия екип показват, че жертвата е била застреляна с един куршум в основата на черепа. Странното е, че убиецът е използвал малокалибрен пистолет, въпреки че не е застанал непосредствено зад убития. Предположих, че е използвал специален патрон, и се оказах права.

Мойра постави празната гилза в ръката на Барбара. Тя я вдигна и погледна маркировката на отслабващата светлина.

— Не мога да прочета какво е написано.

— Защото е написано на руски, на кирилица. Производителят е в Тула. Тази гилза е от специален кух патрон, пълен с цианкалий. Нищо чудно, че е незаконна и може да се намери само в Русия. Не се продава дори и по интернет.

Барбара я погледна.

— Убиецът е руснак, така ли?

— Това е човекът, който е поел бизнеса на Густаво. — Мойра кимна. — Точно така. Знам, че ти само формално си поела бизнеса на брат си. Значи двамата с Роберто имате нов партньор.

Това реши нещата. Лицето на Барбара помръкна.

— По дяволите, казвах на Роберто, че Леонид ще го изиграе, но той само ми се изсмя.

— Леонид ли? — Сърцето на Мойра подскочи. — Леонид Аркадин ли ви е партньор?

— Роберто каза: „Какво разбираш, ти си жена, жените знаят това, което им е казано, нищо повече.“

Мойра я сграбчи за ръката, за да я накара да се съсредоточи.

— Барбара, Леонид Аркадин партньор ли ти е?

Барбара погледна встрани. Прехапа устната си.

— Лоялност или страх те кара да държиш устата си затворена?

Мойра забеляза как устните на Барбара едва-едва се изкривиха в усмивка.