Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Скарлет проплака в съня си и Криси стана, наведе се над нея и я погали по косата, както правеше винаги, когато дъщеря й сънуваше лоши сънища. Защо децата биват измъчвани от кошмари, запита се тя, когато има толкова много време за тях през живота им като възрастни? Къде беше безгрижното детство, което тя беше имала? Мираж ли беше? И тя ли беше имала кошмари, нощни страхове и безпокойства? Сега не можеше да си спомни, а това беше добре.

Обаче си спомняше едно нещо. Трейси би й се изсмяла дори за това, че е имала такива мисли. Животът не е безгрижен — можеше да я чуе да казва тя. — Какво си мислиш? Животът в най-добрия случай е труден, а в най-лошия е ужасен кошмар.

Какво я беше накарало да каже такова нещо? — запита се Криси. — Какви ли беди я бяха сполетели, докато бях заровила глава в оксфордските книги? Внезапно я завладя убеждението, че беше изневерила на Трейси, че би трябвало да забележи признаците на стреса, в който живее, на трудния живот, който води. Но как на практика би могла да й помогне? Трейси беше потънала в един свят толкова далечен и чужд. Криси беше сигурна, че той щеше да бъде напълно неразбираем за нея. Също както не можеше да проумее какво се беше случило днес. Кой беше Адам Стоун? Не се съмняваше, че са били приятели с Трейси, но сега подозираше, че е бил нещо повече — колега, бизнес партньор, може би дори неин шеф. Той не й беше казал нищо, не бе пожелал да й каже. Единственото нещо, което знаеше със сигурност, беше, че животът на сестра й бе забулен в тайна и този на Адам също. Те бяха част от един и същ чужд свят, а сега, без да знае, и тя беше въвлечена в него. Отново потрепери и като видя, че Скарлет се успокои, легна до нея и опря гръб в нейния. Топлината от дъщеря й бавно се промъкна и в нея, клепачите й натежаха и тя задряма, потъвайки постепенно, но неотклонно в чудесната възглавница на съня.

Стресна я рязък шум и тя се събуди. За момент остана да лежи напълно неподвижна, заслушана в дъжда и вятъра. Скарлет продължаваше да диша равномерно. Криси се ослуша за шума. Беше ли го сънувала и дали изобщо бе заспала? След доста дълго време стана от леглото на Скарлет, пресегна се и пъхна ръка под възглавницата за пистолета. Пристъпи боса до полуотворената врата на спалнята и надникна в коридора през процеждащата се бледа светлина, която идваше от лампата. Беше я оставила да свети в спалнята, за да не се блъснат двете със Скарлет в тъмното по пътя към тоалетната.

Премина в коридора и продължи напрегнато да се ослушва. Усети, че започна да се изпотява под мишниците и че дъхът й пари в гърлото. С всяка изминала секунда напрежението в нея се засилваше, но заедно с него и надеждата, че беше сънувала шума. Мина безшумно през коридора и надникна надолу по стълбите в тъмния хол. Застана нерешително на горната площадка на стълбището и тъкмо се убеди, че е сънувала, когато отново чу слабия шум.

Започна да слиза бавно по стъпалата, като стъпваше предпазливо с босите си крака от полумрака в тъмното. Трябваше да слезе чак до долу, преди да може да стигне ключа, за да запали лампите в хола. Стълбището беше пред нея. Стори й се по-стръмно и по-опасно в тъмното. За момент помисли дали да не се върне обратно горе, за да потърси фенерче, но усети, че нервите й нямаше да издържат, ако се обърне сега. Продължи да слиза стъпало по стъпало надолу. Те бяха дървени, полирани до блясък и хлъзгави. Веднъж се подхлъзна, политна напред и за малко да загуби равновесие. Хвана се за перилата и се задържа, а пулсът й продължи да бие бясно в ушите.

Успокой се, каза си тя. — Успокой си нервите, Криси. Тук няма никой.

Шумът се чу отново, този път по-силен, защото беше по-близо до него, и тя разбра. В къщата имаше някой.

Веднага след като слънцето залезе в деня, когато Карпов се беше отправил на дълго пътуване обратно за Москва, Аркадин и Ел Хералдо отплаваха с „цигарата“. Аркадин маневрираше с елегантната моторница отвъд пристана без включени светлини, което беше незаконно, но необходимо. Освен това бързо беше разбрал, че в Мексико разделителната линия между законно и незаконно се местеше по-често от фронтова линия по време на война. Да не говорим пък за факта, че незаконното и законното често си противоречаха.

Мощната джипиес система на „цигарата“ беше старателно прикрита, така че от нея да не се показва никаква светлина в кадифения здрач. В небето на изток вече се бяха струпали звезди, които с нетърпение очакваха да демонстрират великолепието си.