Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Ех, Борис Данилович, не бъдете толкова неблагодарен. Нали не искате да развалите забавлението ми, и то след подаръка, който току-що ви направих. — Аркадин пое дълбоко въздух. След като разбра, че полковникът беше налапал стръвта, реши, че е настъпил подходящият момент да забие дълбоко куката. — Обаче ако бях на ваше място, не бих използвал единствено число — къртици е по-подходящо.

— Какво…? А сега ме чуйте…!

— По-добре ще е да действате, полковник, или обектите ви ще се ометат. — Той се засмя. — Ето телефонния ми номер, знам, че го нямате в списъка си. Обадете ми се, когато се върнете, и тогава ще разговаряме за имена и по всяка вероятност за много, много други неща.

Той прекъсна връзката, преди Карпов да може да каже и дума.

Към края на работния ден Дилия Трейн стоеше при бюрото си и гледаше триизмерен компютърен модел на дяволски хитроумно измислено взривно устройство, като се опитваше да намери начин да го обезвреди, преди часовниковият механизъм да спре да отброява секундите. Дълбоко в бомбата щеше да прозвучи сигнален звънец в момента, в който тя се провалеше, т.е. ако прекъснеше не тази жица, която трябва, с виртуалния прекъсвач, или го придвижеше погрешно. Самата тя беше създала софтуерната програма на виртуалната бомба, но това не означаваше, че разполага с безкрайно много време, за да измисли как да я обезвреди.

Дилия беше обикновена на вид жена в средата на тридесетте, с бледи очи, късо подстригана коса и кожа, чувствително повлияна от гените на колумбийската й майка. Въпреки че беше сравнително млада и с доста чепат характер, тя бе един от най-ценените експерти по експлозиви в Центъра за експлозивите и оръжията (АТФ). Беше също най-добрата приятелка на Сорая Мур и когато един от охраната се обади от пропуска, за да каже, че Сорая е във фоайето, го помоли да я изпрати право при нея.

Двете жени се бяха запознали в процеса на работата, всяка беше забелязала и оценила у другата нейния прям и независим характер — качества, които толкова трудно могат да бъдат открити в херметически запечатания от Белтуей обществен сектор 2 2 Става дума за околовръстна магистрала около столицата Вашингтон и прилежащите към нея предградия Мериленд и Вирджиния. — Бел.прев. . Тъй като се бяха запознали при една от секретните мисии на Сорая, не беше нужно да крият една от друга каква е работата им и какво означава тя за тях — главният убиец за отношенията между хората във Вашингтон. Освен това и двете си даваха сметка, че за добро или лошо целият им живот е зависим от работата, че не стават за нищо друго, освен да работят, че не могат да разговарят за това и онова с цивилни, което донякъде оправдаваше тяхното съществуване, независимостта им като жени и това, че са важни, въпреки предразсъдъците, свързани с пола, които съществуваха тук, както и навсякъде другаде във Вашингтон. Заедно те всекидневно се бореха с вашингтонската върхушка като две амазонки.

Дилия се съсредоточи отново върху модела, който за нея беше нещо като един цял свят в миниатюра. След секунди беше погълната изцяло от проблема и изобщо не се замисли повече какво прави тук приятелката й по това време на деня. Когато над работното й бюро падна сянка, тя се вгледа в лицето на Сорая и веднага разбра, че се е случило нещо ужасно.

— За бога, седни, преди да си паднала на земята — каза тя и придърпа един свободен стол. — Какво, по дяволите, се е случило? Някой умрял ли е?

— Само работата ми.

Дилия я погледна изпитателно.

— Не разбирам.

— Бях изхвърлена на боклука, уволнена, извадена от играта — каза Сорая. — Уволниха ме без кой знае какви предубеждения… Но все пак с предубеждения — добави тя, шегувайки се мрачно.

— Какво стана, по дяволите?

— Аз съм египтянка, мюсюлманка, жена. На новия ни директор не му трябват никакви други причини.

— Не се безпокой, знам един добър адвокат, който…

— Забрави.

Дилия се намръщи.

— Нали нямаш намерение да ги оставиш да се измъкнат просто така? Та това е дискриминация, Рая.

Сорая махна с ръка.

— Нямам намерение да прекарам следващите две години от живота си в борба с ЦРУ и министър Холидей.

Дилия се облегна назад.

— Чак на такова равнище ли са нещата?

— Как можаха да ми го причинят? — каза Сорая.

Дилия стана, заобиколи бюрото и прегърна приятелката си.

— Знам, че все едно си зарязана от любовник, от някой, когото си мислела, че познаваш, но който само те е използвал, дори нещо по-лошо, лъгал те е през цялото време.