Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Освен Бъроус Сорая разпозна двама сенатори, единият младши, а другият старши, един влиятелен лобист и — тя разтвори широко очи — да не би това да е…?

— Питър? — промълви тя, не вярвайки на очите си.

Питър Маркс вдигна очи от чиповете, които броеше.

— Боже господи, Сорая! — Стана веднага, каза: — Излизам от играта, — след което обиколи масата със зеленото сукно, за да я прегърне. — Дилия, защо не заемеш мястото ми?

— С удоволствие. — Тя се обърна към приятелката си: — Питър е редовен посетител тук и аз му се обадих от офиса. Помислих, че ще ти е от полза да се видиш с един стар колега.

Сорая се усмихна и целуна Дилия по бузата.

— Благодаря.

Дилия кимна, остави ги и седна край масата. Взе от банката обичайното си количество чипове и подписа разписка за сумата.

— Как си? — попита Маркс и я отдръпна от себе си, за да я разгледа по-добре.

Сорая го изгледа с укор.

— Как мислиш, че съм?

— От приятелите ми в ЦРУ чух как е постъпил Данзигер с теб. — Той поклати глава. — Не мога да кажа, че съм изненадан.

— Какво искаш да кажеш?

Маркс я поведе през коридора до един спокоен ъгъл в гостната, където можеха да бъдат напълно сами. Френските прозорци гледаха към сенчеста алея, пълна със зеленина. Стаята беше с тапети в топъл светлокафяв цвят, а стените бяха покрити със снимки на Рийс Уилямс в Африка, заобиколена от тълпи хора от местните племена. На някои от тях тя беше с един по-възрастен мъж, вероятно баща й. Пред мраморната камина бяха наредени плюшени канапета и няколко кресла, тапицирани с плат на райета. Картината се допълваше от ниска полирана дървена маса и бюфет с два подноса с бутилки алкохол и кристални чаши. Никоя общинска заплата не можеше да купи тази великолепна къща. Сорая си помисли, че Рийс трябва да е наследница на огромно богатство.

Те седнаха на едно канапе с дебела тапицерия, извърнати леко един към друг.

— Данзигер само търси претекст да се отърве от висшето ръководство на ЦРУ — каза Маркс. — Иска свои хора, а това означава хора на министър Холидей, т.е. на властови позиции, но знае, че трябва да пипа внимателно, за да не заприлича на тотално унищожаване на старата гвардия, макар намеренията да са точно такива. Затова се махнах, когато разбрах, че идва той.

— Бях в Кайро. Не знаех, че си напуснал ЦРУ. Къде се установи?

— В частния сектор. — Маркс замълча за момент. — Виж какво, Сорая, знам, че можеш да пазиш тайна, затова ще рискувам и ще ти кажа. — Той направи малка пауза, хвърляйки бърз поглед към вратата, която старателно беше затворил.

— И така?

Маркс се наведе още напред и лицата им се доближиха.

— Постъпих в „Тредстоун“.

За момент не последва нищо, освен напрегнато мълчание, нарушавано само от тиктакането на месинговия часовник върху полицата на камината. После Сорая направи опит да се засмее.

— Я стига, „Тредстоун“ е мъртва и погребана.

— Старата „Тредстоун“, да — каза той. — Обаче има нова „Тредстоун“, възкресена от Фредерик Уилърд.

Името на Уилърд изтри усмивката от лицето на Сорая. Беше й известна репутацията му като спящия агент в АНС на „Тредстоун“ от времето на Стария. Уилърд беше изиграл основна роля в разкриването на престъпните методи за разпити на стария директор. Но оттогава като че ли изчезна вдън земя. Затова информацията на Питър й се стори малко вероятна.

Тя поклати глава и изражението й стана неспокойно.

— Не разбирам — „Тредстоун“ беше незаконна операция дори за потайните стандарти на ЦРУ. Беше закрита напълно основателно. Защо, за бога, ти е трябвало да постъпваш в нея сега?

— Отговорът е прост. Уилърд мрази Холидей също толкова, колкото и аз… колкото и ти самата. Обеща ми, че ще използва възможностите на „Тредстоун“, за да разбие доверието в Холидей и властовата му база. Затова искам да се присъединиш към нас.

Тя го погледна изненадана.

— Какво? Да се присъединя към „Тредстоун“? — Поклати глава и подозрително присви очи. — Почакай малко. — Знаел си, че ще ме изхвърлят в мига, в който влязох през вратите на централата на ЦРУ.

— Всички знаеха, Сорая, с изключение на теб.

— Боже господи! — Тя скочи на крака и тръгна из стаята, прекарвайки пръсти по книгите на полиците, по контурите на бронзовите слонове и плата на тежките завеси, без дори да съзнава, че го прави. Питър имаше благоразумието да не казва нищо. Накрая Сорая се обърна към него от другия край на стаята: — Дай ми една основателна причина, заради която да се присъединя към вас. И, моля те, да избегнеш очевидното.