Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Е, добре, като оставим настрана това, че имаш нужда от работа, спри за момент и се замисли. Когато Уилърд изпълни обещанието си и Холидей си отиде, колко дълго мислиш, че ще се задържи Данзигер в ЦРУ? — Той се изправи. — Не знам за теб, но искам да се върне старото ЦРУ, онова, което Стария управляваше в продължение на десетилетия, онова, с което се гордеех.

— Имаш предвид онова, което отново и отново използваше Джейсън винаги когато това го устройваше.

Той се засмя, пренебрегвайки явния й сарказъм.

— Ама това не е ли едно от нещата, които разузнаванията умеят да правят най-добре? — Той се приближи до нея. — Хайде, хайде, кажи ми, че не искаш да се върне старото ЦРУ.

— Искам да ръководя отново „Тифон“.

— Аха, и не искаш да знаеш как Данзигер ще разтури мрежите на „Тифон“, които ти си изградила.

— Истината е, че откакто напуснах централата този следобед, мисля само за бъдещето на „Тифон“.

— Тогава се присъедини към мен.

— Ами ако Уилърд се провали?

— Няма — рече Маркс.

— В живота няма нищо сигурно, Питър, ти повече от много други би трябвало да го знаеш.

— Е, добре, съгласен съм. Ако той се провали, тогава всички ще се провалим. Но поне ще чувстваме, че сме направили каквото сме могли да върнем старото ЦРУ, че не сме преклонили глава пред Холидей, гледайки безучастно как вилнее АНС.

Сорая въздъхна и пристъпи, загледана в килима, към Маркс.

— Откъде, по дяволите, Уилърд ще намери средства да възстанови „Тредстоун“?

Дори само задавайки въпроса, тя осъзна, че се е съгласила с предложението. Знаеше, че се беше хванала на въдицата. Но докато си даваше сметка, за малко да пропусне болезненото изражение по лицето на Питър.

— Няма да ми хареса, нали?

— На мен самия не ми харесва, но… — Той сви рамене. — Името Оливър Лис говори ли ти нещо?

— Един от ръководителите на „Блек Ривър“ ли? — Тя го погледна изумена. После избухна в смях. — Майтапиш се, нали? Джейсън и аз дискредитирахме „Блек Ривър“. Мисля, че и тримата са следствени.

— Партньорите на Лис са, но той прекъсна всички връзки с „Блек Ривър“ месеци преди вие двамата с Борн да хвърлите лайното върху нея. Никой не можа да открие и следа от негово участие в незаконната дейност.

— Той е знаел, така ли?

Питър сви рамене.

— Възможно е просто да е имал късмет.

Тя му хвърли пронизващ поглед.

— Не го вярвам, а и ти също.

Маркс кимна.

— Напълно си права, че това не ми харесва. Какво говори това за чувството на Уилърд за етика? — Маркс пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. — Холидей играе мръсно повече от всеки друг, когото познавам. Ще кажа, че всичко, което може да го свали, ще е добре дошло.

— Дори и ако трябва да се сключи сделка с дявола?

— Може би ще е нужен един дявол, за да се унищожи друг дявол.

— Каквато и да е истината за това, което казваш, стъпваме на несигурна почва, Питър.

Маркс се усмихна.

— Защо мислиш, че искам да се присъединиш към мен? На даден етап ще ми е нужен някой, който да ме измъкне от лайната, преди да ме покрият напълно. И не мога да измисля по-подходящ човек от теб.

Мойра Тревър, с пистолет „Лейди Хоук“ в кобура на бедрото, стоеше права, загледана в празните офиси на новата й, но компрометирана фирма „Хартланд Риск Мениджмънт“. Мястото толкова бързо бе станало отблъскващо, че не й беше тъжно да го напусне, а само се изумяваше, защото фирмата й беше работила по-малко от година. Тук нямаше нищо друго, освен прах, липсваха дори спомени, които да вземе със себе си.

Обърна се да го напусне и видя един мъж, който изпълваше рамката на отворената врата към външния коридор. Беше облечен в скъп, шит по поръчка костюм с жилетка, с лъснати до блясък английски обувки с дебели подметки и въпреки ясното време носеше акуратно навит чадър с дървена дръжка.

— Предполагам, че вие сте госпожица Тревър?

Тя го изгледа втренчено. Имаше коса като стоманена четина, черни очи и акцент, който не можеше да определи. Държеше обикновена кафява книжна кесия, в която тя се вгледа с подозрение.

— А вие сте?

— Бинс. — Той й подаде ръка. — Лайънел Бинс.

— Лайънел? Сигурно се шегувате, сега никой не се казва Лайънел.

Той я изгледа, без да мигне.

— Мога ли да вляза, госпожице Тревър?

— И защо?

— Тук съм, за да ви направя предложение.

Тя се поколеба за момент, но после кимна. Той прекрачи прага като че ли без да помръдне.

Огледа се и рече:

— О, боже. Какво имаме тук?

— Улица „Пустота“.

Бинс леко се усмихна.