Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Аз самият съм отдавнашен фен на Боб Дилън.

— Какво мога да направя за вас, господин Бинс?

Тя застана нащрек, когато той вдигна кафявата кесия и я отвори.

Извади две картонени чаши и каза:

— Донесох малко кардамонов чай.

Първото указание.

— Колко мило — рече Мойра и прие чая. Махна пластмасовия капак на чашата и надникна вътре. Чаят беше побелял от мляко. Отпи една глътка. И беше много сладък. — Благодаря.

— Госпожице Тревър, аз съм адвокат. Мой клиент би искал да ви наеме.

— Чудесно. — Тя огледа улица „Пустота“. — Малко работа ще ми е от полза.

— Клиентът ми иска да намерите един портативен компютър, който му беше откраднат.

Мойра се спря, поднесла чашата наполовина към устата си. Очите й с цвят на кафе се взряха в Бинс с необикновена острота. Тя имаше решително лице, отговарящо напълно на личността й.

— Сигурно ме бъркате с частен детектив. В района няма недостиг на такива, всеки от тях…

— Клиентът ми иска вас, госпожице Тревър. Само вас.

Тя сви рамене.

— Сбъркал е адреса. Съжалявам. Не е по моята част.

— О, мисля, че е. — В лицето на Бинс нямаше нищо заплашително или обезпокоително. — Нека да видим дали правилно съм осведомен. Вие бяхте изключително успешен оперативен агент на „Блек Ривър“. Преди осем месеца напуснахте и открихте компанията „Хартланд“, като привлякохте най-добрите и най-способните от вашия бивш работодател. Не отстъпихте, когато „Блек Ривър“ се опита да ви сплаши, а отвърнахте на удара с удар и станахте причина да бъде хвърлена светлина върху престъпните далавери на компанията. Сега, за негово нещастие, вашият бивш бос Ноа Перлис е мъртъв. „Блек Ривър“ беше разтурена и двама от основателите й са следствени. Прекъснете ме, ако до тук съм казал нещо, което не е вярно.

Крайно изненадана, Мойра премълча.

— Оттам, където се намира моят клиент — продължи той, — вие сте идеалният кандидат да намери и върне откраднатия лаптоп.

— И къде точно се намира вашият клиент?

Бинс се усмихна.

— Проявявате ли интерес? За вас ще има много добро възнаграждение.

— Не се интересувам от пари.

— Въпреки че имате нужда от работа? — Бинс наклони глава. — Но както и да е. Не говорех за пари, въпреки че целият ви обичаен хонорар ще бъде изплатен в аванс. Не, госпожице Тревър. Говоря за нещо много по-ценно за вас. — Той огледа празната стая. — Имам предвид причината, поради която се изнасяте оттук.

Мойра изтръпна, пулсът й се ускори.

— Не знам за какво говорите.

— Имате предател в организацията — каза спокойно Бинс. — Някой, който е на заплата в АНС.

Мойра се намръщи.

— Кой е вашият клиент, господин Бинс?

— Не съм упълномощен да разкривам самоличността му.

— Предполагам също, че не сте упълномощен да ми кажете откъде знае толкова много за мен?

Бинс разпери ръце.

Тя кимна.

— Добре. Сама ще намеря проклетия предател.

Странното беше, че този отговор накара Бинс лукаво да се усмихне.

— Клиентът ми каза, че това ще е отговорът ви. Не го виня, така че сега загубих хиляда долара.

— Сигурна съм, че ще намерите начин да компенсирате загубата с хонорарите си.

— След като веднъж ме опознаете, ще разберете, че не съм такъв човек.

— Прекален оптимист сте — каза Мойра.

Той кимна.

— Възможно е. — Отивайки към вратата, Бинс вдигна ръка. — Ако ме придружите… — Когато тя не се помръдна да го последва, той добави: — Моля ви да ми се доверите само този път. Ще отнеме само петнадесет минути от времето ви, какво имате да губите?

Мойра не можа да измисли нито един проклет довод, затова му позволи да я изведе навън.

Чайя живееше в мезонет в един от лъскавите многоетажни миниградове — изолирано гражданско общество, пазено денонощно от множеството опасности на града. Според Аркадин обаче тепърва щеше да се разбере дали предохранителните мерки щяха да държат града настрана, или обитателите щяха да се окажат затворници в цитаделата си. Както винаги, независимо по кое време се появяваше, Чайя му отвори вратата, когато той почука. Всъщност тя нямаше избор. Произхождаше от богато семейство и живееше в лукс, но всичко това щеше да се изпари, ако знаеха тайната й. Беше индийка, а мъжът, когото обичаше, беше мюсюлманин — смъртен грях в очите на баща й и тримата й братя, ако научеха за нейното прегрешение. Въпреки че Аркадин никога не беше срещал любовника й, беше взел мерки тайната й да не бъде разкрита. Чайя му дължеше всичко и му беше безкрайно признателна.