Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Сорая Мур го чакаше да пристигне. Беше научила разписанието на директора на ЦРУ от бившия директор на оперативния й отдел, който временно ръководеше „Тифон“. Седнала край една маса в хотел „Кафе дьо Парк“ на Уилър, който опираше до външния сектор на „Оксидентал“, забеляза пристигането на джипа точно в 13 часа. Когато задната врата се отвори, тя стана и докато придружителите се съберат на тротоара, успя да се приближи на най-близкото разстояние до директора, което бодигардовете му й позволиха. Всъщност един от тях с гръден кош, широк колкото масата, където беше седнала, вече се бе изправил срещу нея.

— Директор Данзигер — провикна се тя през рамото му, — името ми е Сорая Мур.

В момента, в който бодигардът сложи ръка на дръжката на пистолета си, Данзигер им заповяда да се отдръпнат. Беше нисък, четвъртит мъж, с приведени рамене. Беше си поставил за цел да проучи ислямската култура, което само увеличи непоклатимата му антипатия към региона. Нещо повече, намираше начина им на живот за назадничав, дори средновековен с неговите условности и обичаи. Твърдо вярваше, че ислямистите, както неофициално ги наричаше, никога няма да примирят религиозните си вярвания с темповете и прогреса на съвременния свят, независимо от това какво твърдяха. Зад гърба му, но не без известна доза възхищение, го наричаха Арабина заради това, че се беше зарекъл да избави света от ислямските терористи и всякакви други ислямисти, достатъчно глупави да застанат на пътя му.

Данзигер застана между бодигардовете си и каза:

— Вие сте египтянката, която сметна за нужно да остане в Кайро, въпреки че беше отзована.

— Имах да върша оперативна работа на предната линия, там, където куршумите и бомбите са истински, а не компютърни симулации — отвърна Сорая. — И, за сведение, съм американка като вас.

— Изобщо не сте като мен, госпожице Мур. Аз издавам заповеди. Не мога да имам доверие на тези, които отказват да ги изпълняват. Те не работят за мен.

— Вие така и не ме изслушахте. Ако знаехте…

— Набийте го в главата си, госпожице Мур, вече не работите за ЦРУ.

Приведен напред, Данзигер беше заел предизвикателната поза на боксьор на ринга.

— Не желая да ви изслушвам. Нали сте египтянка? Бог знае на кого сте лоялна. — Той ехидно се усмихна. — Всъщност може би знам. Може би на Амун Чалтум?

Амун Чалтум беше ръководител на Мухабарат, египетското разузнаване в Кайро, с когото Сорая беше работила напоследък и при когото беше останала в Кайро, когато Данзигер й бе наредил да се върне предсрочно у дома в противоречие с инструкциите на ЦРУ за изпълнението на дадена операция. Докато изпълняваше поверената й задача, тя се беше влюбила в Амун. Беше шокирана, изумена може би беше по-точната дума, че Данзигер притежава такава лична информация. Как, по дяволите, беше разбрал за нея и Амун?

— От един дол дренки — рече той. — Няма нищо общо с професионалното поведение, което очаквам от хората. Установяване на любовни отношения с врага, нали така се казва?

— Амун Чалтум не е враг.

— Очевидно не е ваш враг. — Той отстъпи назад, явно давайки знак на бодигардовете си да застанат пред него и да й попречат да се приближи. — Пожелавам ви късмет да си намерите друг държавен пост, госпожице Мур.

Р. Саймънс Рийд се подсмихна под мустак отзад, преди да се обърне и да последва директора, и заобиколен от антуража си, Данзигер влезе в „Оксидентал“. Минувачите наблизо се вглеждаха в нея. Сорая докосна с ръка лицето си и установи, че бузите й горяха. Искаше да му натрие носа, обаче той беше натрил нейния и тя сериозно бе подценила както интелигентността, така и осведомеността му. Погрешно беше предположила, че министърът на отбраната е подлъгал президента да сложи за директор на ЦРУ просто една пионка, един тъпанар, който Холидей без проблеми да контролира. Голяма грешка от нейна страна.

Отдалечавайки се от сцената на своя провал, тя се закле никога да не допуска подобна грешка.

Човекът на телефона, който и да бе той, беше прав за едно нещо. Складът в покрайнините на Москва не се различаваше по нищо от тези около него, наредени в спретнати редици. Скрит в мрака отсреща, Борис Карпов провери адреса, който си беше записал по време на телефонния разговор с мъжа, представил се за Леонид Аркадин. Да, мястото беше тук. Обърна се и даде знак на хората си, всички тежковъоръжени и с бронежилетки и шлемове. Карпов подушваше капаните, а този тук направо смърдеше. Нямаше начин да дойде сам, независимо колко добре щеше да е въоръжен, нито пък имаше намерение да си пъха врата в примката, приготвена му от Дмитрий Маслов.