Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Вече го сторих преди осем месеца, когато Аркадин стреля в мен.

Супаруита мрачно кимна.

— Ако не ти бях дал извлек от възкресяваща лилия, беше много вероятно да умреш от онази рана.

— Ти ме спаси — рече Борн. — Защо?

Супаруита отново го възнагради с една от хилядаватовите си усмивки.

— Ти и аз сме свързани. — Той сви рамене. — Кой би могъл да каже как и защо?

Борн, който трябваше да се насочи към по-практически въпроси, каза:

— Отвън има двама. Проверих, преди да вляза.

— И въпреки това ги доведе тук.

Сега беше ред на Борн да се усмихне. Сниши още повече глас.

— Всичко е част от плана, приятелю.

Супаруита вдигна ръка.

— Преди да изпълниш плана си, има нещо, което трябва да знаеш, и нещо, на което трябва да те науча.

Направи доста дълга пауза, за да може Борн да се запита какво има предвид. Той познаваше шамана достатъчно добре и разбираше, когато предстои да обсъждат нещо сериозно. Беше виждал това изражение малко преди Супаруита да му даде отварата от възкресяваща лилия в същата тази стая преди няколко месеца.

— Чуй ме. — Сега шаманът не се усмихваше. — До една година ти ще умреш. Ще трябва да умреш, за да спасиш тези около теб, всички, които обичаш и за които те е грижа.

Въпреки цялата подготовка и умението да запазва самообладание Борн усети как през тялото му премина студена вълна. Едно е да се излагаш на риск, отново и отново да се надлъгваш със смъртта, често пъти на косъм от нея, а съвсем друго да ти кажат без заобикалки, че имаш по-малко от година да живееш. От друга страна, той можеше да предпочете да се изсмее — в края на краищата беше западняк, а в света имаше толкова много вярвания, че можеше лесно да се пренебрегнат 99 процента от тях. Въпреки това, докато се вглеждаше в очите на Супаруита, виждаше в тях истината. И преди необикновените способности на шамана му бяха помагали да види бъдещето, или поне своето бъдеще. „Ти и аз сме свързани.“ Веднъж вече беше спасил живота на Борн и сега би било глупаво да се съмнява в него.

— Знаеш ли как ще стане и кога?

Супаруита поклати глава.

— Нещата не стават така. Моите мигновени прозрения в бъдещето са като пробуждане от сън, изпълнени са с цветове и знамения, но в тях няма образи, подробности и яснота.

— Веднъж ми каза, че Сива ще бди над мен.

— Вярно. — Усмивката се върна на лицето на Супаруита и той въведе Борн в друга стая, пълна със сенки и миризма на тамян. — Следващите няколко часа ще бъдат показателни за помощта му.

Валери Заполски, личната секретарка на Рори Дол, донесе собственоръчно съобщението на директора на ЦРУ, защото, както каза, шефът й не е искал да повери новината на една компютърна система, дори толкова добре защитена от проникване на хакери като тази на ЦРУ.

— Защо Дол сам не донесе това? — попита намръщен Данзигер, без да вдигне очи от бюрото.

— Директорът на операциите е зает с друга работа — каза Валери. — Временно.

Тя беше дребна, мургава жена с леко присвити очи. На Данзигер не му хареса, че Дол беше изпратил нея.

— Джейсън Борн жив? Какво, по дяволите…! — Той подскочи от стола така, сякаш го беше ударил електрически ток. Хвърли бегъл поглед на съобщението, което беше кратко и без подробности, и лицето му почервеня, а главата му започна да трепери.

Тогава Валери направи фатална грешка, опитвайки се да прояви загриженост.

— Мога ли да направя нещо за вас, господин директор?

— Да направиш? — Той я погледна така, като че ли току-що беше излязъл от вцепенение. — Да, разбира се. Ето какво: кажи ми, че това е шега, нескопосана, лоша шега от страна на Рори Дол. Защото ако не е, аз съвсем сигурно ще те изритам от управлението.

— Това е всичко, Вал — каза появилият се на вратата зад нея Рори Дол. — Върни се в офиса. — Облекчението по лицето й само отчасти намали вината му, че я беше изпратил на предната линия.

— Дявол да го вземе — извика Данзигер. — Кълна се, че ще я уволня.

Дол пристъпи в кабинета и застана пред бюрото на Данзигер.

— Ако го сторите, Стю Голд ще ви налети като муха на лайно.

— Голд ли? Кой, по дяволите, е Стю Голд и от къде на къде би трябвало да ми пука от него?

— Той е адвокатът на ЦРУ.

— Ще изритам навън и неговия задник.

— Невъзможно е, сър. Фирмата му има железен договор с ЦРУ и той е единственият с разрешително за достъп нагоре чак до…

Директорът на ЦРУ махна заплашително с ръка.

— Смяташ, че не мога да намеря основателна причина, за да я разкарам? — Той щракна с пръсти. — Как й е името?