Робърт Лъдлъм: Целта на Борн

От времето, когато се наричаше Управление на стратегическите служби през Втората световна война, агенцията беше напълно самостоятелна, изцяло освободена от намесата както на Пентагона, така и на неговото разузнаване АНС. Сега, благодарение на засиленото влияние на министъра на отбраната Бъд Холидей, ЦРУ беше обединено с АНС, неговата уникална ДНК беше разводнена. Негов директор вече беше М. Еръл Данзигер, а той беше творение на министъра на отбраната Холидей.

Сорая, директор на „Тифон“ — антитерористична агенция под егидата на ЦРУ, в която работеха мюсюлмани, се замисли за промените, въведени от Данзигер през няколкото седмици, докато тя беше в Кайро. Почувства се късметлийка, че „Тифон“ беше полунезависима. Тя бе пряко подчинена на директора на ЦРУ и подминаваше шефовете на различните дирекции. Наполовина арабка, познаваше всичките си хора, които в повечето случаи беше подбирала лично. Те бяха готови да я последват и в ада, ако им кажеше. Но какво щеше да стане с нейните приятели и колеги в самото ЦРУ? Щяха ли да останат, или щяха да си отидат?

Слезе от асансьора на етажа, на който беше кабинетът на директора, облян в призрачната зелена светлина, която се процеждаше през специалните непробиваеми от куршуми и бомби стъкла, и застана пред млад мъж, слаб като тръстика, със стоманен поглед и късо подстригана коса като морски пехотинец. Той седеше зад бюро и ровеше из купчина документи. На табелката върху бюрото му пишеше: лейтенант Р. Саймънс Рийд.

— Добър ден, аз съм Сорая Мур — каза тя. — Имам среща с директора.

Лейтенант Р. Саймънс Рийд я погледна с неутрален поглед, в който обаче като че ли се долавяше едва забележимо презрение. Беше в син костюм, безупречна бяла риза и вратовръзка на червени и сини райета. Без да погледне компютъра си, той каза:

— Имали сте насрочена среща с директор Данзигер. Това беше преди петнадесет дни.

— Да, знам — рече тя. — Изпълнявах оперативна задача по отстраняване на пропуските в една мисия в Северен Иран, която трябваше да…

От зеленикавата светлина лицето на Рийд изглеждаше издължено, с по-остри черти и заплашително, почти като оръжие.

— Не сте се подчинили на пряка заповед на директор Данзигер.

— Новият директор на ЦРУ току-що беше назначен — отвърна тя. — Нямаше как да знам, че…

— Но директор Данзигер знае всичко, което му е нужно да знае за вас, госпожице Мур.

Сорая настръхна.

— Какво, по дяволите, означава това? И, за ваше сведение, обръщението е директор Мур.

— Нищо чудно, че не сте в течение, госпожице Мур — каза равнодушно Рийд. — Вие сте уволнена.

— Какво? Сигурно се шегувате. Аз не мога… — Сорая се почувства така, сякаш беше всмукана от помийна яма, току-що появила се под краката й. — Искам да видя директора!

Лицето на Рийд стана още по-сурово.

— От този момент разрешителното ви за достъп е анулирано. Моля, предайте служебната си значка, кредитните карти на агенцията и мобилния си телефон.

Сорая се наведе напред и опря юмруци в елегантното бюро.

— Кой, по дяволите, сте вие, за да ми казвате каквото и да било?

— Аз съм гласът на директор Данзигер.

— Не вярвам на нито една ваша дума.

— Картите ви са невалидни. Няма къде да отидете, освен навън.

Тя се отдръпна назад.

— Кажете на директора, че ще бъда в кабинета си, когато реши, че има време да му докладвам.

Р. Саймънс Рийд протегна ръка към нещо до бюрото си, вдигна малка картонена кутия без капак и я плъзна по плота към нея. Сорая погледна вътре и едва не се задави. Там, акуратно подредени, бяха всичките й лични вещи, които беше държала в кабинета си.

— Мога само да повторя това, което ти сам ми каза. — Супаруита се изправи, а с него и Борн.

— Значи дори тогава съм се интересувал от Ноа Перлис. — Не го каза като въпрос и балийският шаман не го прие като такъв. — Но защо? И каква е била връзката му с Холи Мари Моро?

— Каквато и да е истината за това — рече Супаруита, — изглежда вероятно да са се срещали в Лондон.

— А какво ще кажеш за странния надпис от вътрешната страна на пръстена?

— Преди време ти ми го показа с надеждата, че бих могъл да помогна. Нямам представа какво означава.

— Не е на никой от съвременните езици — рече Борн, който продължаваше да се рови в паметта си за повече подробности.

Супаруита пристъпи към него и сниши глас почти до шепот. Въпреки това думите му стигнаха до съзнанието на Борн като ужилване от оса.

— Както казах, ти си роден през декември, месецът на Сива. — Той произнесе името на бога Шива така, както го произнасят всички балийци. — Освен това си роден в деня на Сива, последния ден от месеца, което означава едновременно край и начало. Разбираш ли? Предопределен си да умреш и да се родиш отново.