Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Заполски. Валери А. Заполски.

— Ето, това е. Рускиня ли е? Искам да бъде подложена отново на най-щателно проучване и ако трябва, да се провери дори какъв лак използва за ноктите на краката, разбра ли?

Дол дипломатично кимна. Беше строен мъж с руса коса, която така подсилваше блясъка на искрящите му очи, че те приличаха на два пламъка.

— Напълно, сър.

— И Бог да ти е на помощ, ако бъде открито някакво петънце, колкото и малко да е, или дори някаква въпросителна в доклада за нея.

След неотдавнашното напускане на Питър Маркс директорът беше в отвратително настроение. Още не беше назначен нов директор на операциите. Маркс беше шеф на Дол и той знаеше, че ако успее да докаже лоялността си пред Данзигер, би имал добри шансове за поста му. Стиснал зъби в безмълвен гняв, той промени темата.

— Трябва да поговорим за новото сведение.

— Това не е някаква архивна снимка, нали? Не е шега, така ли?

— Ще ми се да беше. — Дол поклати глава. — Обаче не е, сър. Джейсън Борн е бил фотографиран, когато е подал молба за временна виза на летище „Денпасар“ в Бали, Индонезия…

— Дяволите да го вземат, знам къде е Бали, Дол.

— Просто съм изчерпателен, сър, съгласно инструкциите, които ни дадохте в първия ви работен ден тук.

Макар все още да беше гневен, директорът не каза нищо. Взе доклада и прикрепената към него черно-бяла снимка на Борн в юмрука си, в железния си юмрук, както обичаше да го нарича.

— Както може да видите от електронния надпис в долния десен ъгъл, снимката е направена преди три дни, в два и двадесет и девет минути следобед местно време. На нашия отдел за електронно разузнаване беше нужно толкова време, за да се увери, че няма грешка или засичане при предаването й.

Данзигер пое дълбоко въздух.

— Той беше мъртъв. Предполагаше се, че Борн е мъртъв. Бях сигурен, че сме се отървали от него завинаги. — Смачка снимката и я хвърли в кошчето, прикрепено към машинката за унищожаване на документи. — Още ли е там? Предполагам, че знаете поне това.

— Да, сър. — Дол кимна. — В момента е в Бали.

— Държите го под наблюдение, нали?

— Двадесет и четири часа в денонощието. Не може да мръдне, без да знаем за това.

Данзигер се замисли за момент, а после каза:

— Кой е нашият човек за мокри поръчки в Индонезия?

Дол беше подготвен за този въпрос.

— Ковън. Обаче, ако мога да отбележа, сър, в последния си писмен доклад от Кайро Сорая Мур твърдеше, че Борн е изиграл важна роля при предотвратяването на провала в Северен Иран, който разруши „Блек Ривър“.

— Почти толкова опасна, колкото репутацията му на измамник, е и способността на Борн да… как да го кажа? Да влияе напълно необяснимо на жените. Мур със сигурност е една от тях и затова беше уволнена. — Директорът на ЦРУ кимна. — Задействайте Ковън, господин Дол.

— Мога да го направя, сър, но ще му отнеме известно време да…

— Кой е по-близо? — попита нетърпеливо Данзигер.

Дол погледна бележките си.

— Имаме екип в Джакарта. До един час мога да ги натоваря на военен хеликоптер.

— Действай и използвай Ковън като подкрепление — заповяда директорът. — Наредете им да докарат Борн. Искам да го подложа на подробен разпит. Искам да проникна в мозъка му, да разбера тайните му, да узная как успява да ни се измъква, как при всички случаи успява да излъже смъртта.

Очите на Данзигер злобно проблеснаха.

— Когато свършим с него, ще му пуснем един куршум в главата и ще кажем, че руснаците са го убили.

Дългата нощ в Бангалор беше към края си. Изпълнена с вонята на открити канали, болести и човешка пот, наситена с ужас, безсилен гняв, неосъществени желания и отчаяние, бледата зора не направи нищо, за да върне цвета на града.

След като откри един лекарски кабинет, Аркадин проникна с взлом вътре и взе това, което му беше нужно — хирургически материали, йод, стерилен памук, бинтове и антибиотици вместо онези, с които не можа да се снабди в болницата. Докато вървеше с широки крачки през душните улици, разбираше, че трябва да спре кървенето на раната на бедрото. Не застрашаваше живота му, но беше дълбока и той не искаше да губи повече кръв. Още по-належащо бе да се скрие някъде, където да спре часовника, който Озеров беше нагласил да тиктака; нуждаеше се от място за почивка, където да анализира положението, в което се намираше. Наруга се, че беше допуснал да бъде спипан неподготвен от врага. Но същевременно си даваше добре сметка, че следващата му стъпка ще бъде от изключително значение. Провалът можеше лесно да се превърне в катастрофа със смъртоносни последици.