Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Да — каза Супариута, — това е пръстенът, който бащата на Холи Мари Моро й е дал.

— Този пръстен ли? — Джейсън Борн го вдигна пред очите си. Беше най-обикновена златна халка с някакви букви, гравирани от вътрешната страна. — Не си го спомням.

— Не си спомняш много неща от миналото си — рече Супаруита, — включително и Холи Мари Моро.

Борн и Супаруита седяха по турски на пода в къщата на балийския шаман дълбоко в джунглата на Карагасем в югозападната част на Бали. Борн се беше върнал на острова, за да залови Ноа Перлис — шпионина, убил Холи преди години. Беше измъкнал пръстена от ръката на Перлис, след като го беше убил на по-малко от пет мили от това място.

— Майката и бащата на Холи Мари пристигнаха тук от Мароко, когато тя беше на пет години — каза Супаруита. — Приличаха на бежанци.

— От какво бягаха?

— Трудно е да се каже със сигурност. Ако историите за тях са верни, бяха избрали едно чудесно място, където да се скрият от религиозно преследване. — Официално Супаруита беше известен като Мангку, което означаваше едновременно свещеник и шаман, но и нещо повече, невъзможно да се изрази със западни термини. — Имаха нужда от защита.

— Защита ли? — Борн се намръщи. — От какво?

Супаруита беше красив мъж на неопределена възраст. Кожата му беше тъмнокафява, а усмивката широка и обезоръжаваща, разкриваща два реда бели, равни зъби. Беше едър за балиец и излъчваше някаква неземна сила, която очароваше Борн. Домът му — духовно убежище, заобиколено от градина с буйна растителност, през която тук-там успяваха да проникнат слънчевите лъчи, и от високи, измазани с хоросан стени — се намираше в най-сенчестата част и затова вътре беше прохладно дори и по обед. Подът беше от утъпкана пръст, покрит с рогозка от агава. Тук-там по пода и по стените се подаваха като живи странни неща с неясно предназначение — гърнета с билки, снопове корени, букети от изсушени цветя с формата на ветрило. Сенките, които изпълваха до краен предел ъглите, като че ли непрекъснато бяха в движение и сякаш бяха от течност, а не от въздух.

— От чичото на Холи Мари — отговори Супаруита. — Първоначално те са взели пръстена от него.

— Разбрал е, че са го откраднали?

— Помислил, че го е загубил. — Супаруита вдигна рязко глава. — Отвън има хора.

Борн кимна.

— Ще се справим с тях след малко.

— Не те ли е страх, че могат да нахлуят вътре с извадени пистолети?

— Няма да се покажат, докато не изляза от тук. Искат мен, а не теб. — Борн докосна пръстена с показалеца си. — Продължавай.

Супаруита наведе глава.

— Те се криеха от чичото на Холи. Той се беше зарекъл да я върне обратно в семейния имот във Високите Атласки планини.

— Били са бербери, така ли? Ами да, Моро означава мавър. — Борн се замисли. — Защо чичото на Холи е искал да я върне в Мароко?

— Ноа Перлис е последният, у когото е бил пръстенът, което означава, че ще да е убил Моли, за да го вземе. — Борн погледна пръстена в дланта си. — Защо го е искал? Какво толкова важно има в една годежна халка?

— Това е част от историята, която ти се опитваше да разгадаеш — рече Супаруита.

— Това беше преди време. Сега не знам откъде да започна.

— Перлис имаше апартаменти в много градове — каза Супаруита, — но базата му беше в Лондон. Холи отиде тъкмо там, когато беше в чужбина през осемнадесетте месеца, преди да се завърне в Бали. Перлис трябва да я е последвал тук, за да я убие и да вземе пръстена.

— Откъде знаеш всичко това? — попита Борн.

Върху лицето на Супаруита се появи хилядаватовата му усмивка. Изведнъж заприлича на духа, извикан от Аладин.

— Знам, защото ти ми каза — рече той.

Сорая Мур забеляза различията между старото Централно разузнавателно управление под ръководството на покойната Вероника Харт и новото ЦРУ при М. Еръл Данзигер още щом влезе в централата във Вашингтон, окръг Колумбия. Първото беше, че мерките за сигурност бяха засилени до такава степен, че преминаването през различните пропускателни пунктове приличаше на проникване в средновековна крепост. Освен това не й беше познат нито един от охраната, която беше в момента на пост. Всички лица имаха онзи твърд, изцъклен поглед, какъвто само американските военни можеха да накарат да придобие някое човешко същество. Не беше изненадана от това. В края на краищата, преди да бъде назначен от президента за директор на ЦРУ, М. Еръл Данзигер беше директор на електронното разузнаване в Агенцията за национална сигурност (АНС), имаше дълга и забележителна кариера във въоръжените сили, а после и в Министерството на отбраната. Имаше също дълга и забележителна кариера на безочлив кучи син. Не, това, което я изненада, беше бързината, с която новият директор беше настанил своите хора зад официално неприкосновените стени на ЦРУ.