Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

След пробива в местната му охрана вече не можеше да се довери на никой от обичайните си контакти в Бангалор, а това му оставяше само един избор: мястото, където упражняваше пълен контрол. Докато вървеше, набра един засекретен телефонен номер, който му даде достъп до поредица от секретни номера, и се обади на Стефан, Лука, Павел, Алик, а също и на Исмаил Бей, формалния лидер на Източното братство, което той контролираше.

— Атакувани сме от Маслов, Озеров и цялата Казанская — каза той кратко и без предисловия на всеки от тях. — От този момент сме в състояние на война.

Беше ги обучил добре. Никой не зададе излишни въпроси, само потвърждаваха с кратки отговори, че са приели заповедта. След това затваряха, за да започнат приготовленията. Аркадин ги беше инструктирал още преди месеци. Всеки командир имаше да изпълнява определена роля, всеки активираше своята част от плана, който буквално обхващаше цялото земно кълбо. Маслов искаше война и щеше да получи тъкмо това, а не само един фронт.

Аркадин поклати глава и се засмя с дрезгав глас. Този момент все някога щеше да настъпи. Беше неизбежен като следващото вдишване. Сега, след като за него това беше факт, почувства истинско облекчение. Вече нямаше да се налага да се усмихва през стиснати зъби, да се преструва на приятел там, където имаше само жестока враждебност.

Ти си мъртвец, Дмитрий Илинович, каза си Аркадин. Просто още не го знаеш.

Небето едва-едва порозовя, а той беше почти до дома на Чайа. Беше време за трудното обаждане. Набра деветцифрения номер. В другия край на руски отговори плътен, равен мъжки глас:

— Федерално управление за борба с наркотиците. — Придобилата вече мрачна слава ФСБ-2 под ръководството на Виктор Черкезов беше станала най-могъщата федерална агенция в руската държава, надминавайки дори самата ФСБ — приемник на КГБ.

— Полковник Карпов, ако обичате — рече Аркадин.

— Сега е четири сутринта. Полковник Карпов не е на разположение — каза човекът с глас, наподобяващ този на жив мъртвец от филм на Джордж Ромеро 1 1 Джордж Ромеро — американски режисьор и сценарист от канадски произход, известен с филми на ужасите, считан за баща на понятието зомби. — Бел.прев. .

— Аз също — отвърна Аркадин с едва доловим сарказъм, — но намирам време да говоря с него.

— И кой сте вие? — каза равнодушният глас в ухото му.

— Името ми е Аркадин, Леонид Данилович Аркадин. Иди и намери началника си.

За миг човекът в другия край като че ли затаи дъх, а после каза:

— Изчакайте на телефона.

— Шестдесет секунди — рече Аркадин, погледна часовника си и започна да брои, — не повече.

Петдесет и осем секунди по-късно след няколко щраквания един плътен, дрезгав глас каза:

— Полковник Карпов на телефона.

— Борис Илич, с вас почти сме се срещали много пъти през годините.

— Означава ли това, че бих могъл да зачеркна това почти? Откъде да знам, че говоря с Леонид Данилович Аркадин?

— Дмитрий Маслов продължава да ви създава ядове, нали така?

Когато Карпов не отговори, Аркадин продължи:

— Полковник, кой друг може да ви поднесе Казанская на сребърен поднос?

Карпов рязко се засмя.

— Истинският Аркадин никога не би предал ментора си. Който и да сте, само си губите времето. Довиждане.

Аркадин му каза един адрес, скрит в индустриалните околности на Москва.

За момент Карпов не каза нищо, но Аркадин, който слушаше внимателно, чу как дишането му стана по-учестено. Всичко зависеше от този разговор, от това дали Карпов щеше да му повярва, че той наистина е Леонид Данилович Аркадин и че казва истината.

— И какво трябва да правя с този адрес? — рече след известна пауза полковникът.

— Това е един склад. Отвън изглежда точно като стотиците други наоколо. Отвътре също.

— Започвате да ми досаждате, господин, който и да сте.

— Третата врата вляво близо до дъното ще ви отведе в мъжка тоалетна. Идете покрай писоарите до последната кабина от дясната страна, която не е тоалетна, а само врата за задната стена.

Последва само миг колебание, след което Карпов каза:

— И после?

— Влезте вътре направо, въоръжен до зъби — рече Аркадин.

— Искате да кажете, че трябва да взема един взвод с…

— Не! Идете сам. Освен това не казвайте на никого къде отивате. Кажете им, че отивате на зъболекар или на следобедно чукане, изобщо нещо, на което другарите ви ще повярват.

Последва нова пауза, този път пълна със заплаха.

— Кой е къртицата в офиса ми?