Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Маркс сви рамене.

— Невинен, случаен свидетел.

— Разкажи ми за него, изглежда ми познат.

— Лойд-Лайняната глава ми каза, че името му е Адам Стоун.

— Така ли е? — По лицето на Херера премина някаква сянка.

Маркс нетърпеливо каза:

— Сеньор, това е важно. Познавате ли човека отляво?

Херера му подаде обратно смартфона, а после отиде до заредения бар и си наля бренди. Изпи половината на един дъх, а после направи усилие да се успокои и остави внимателно чашата.

— Велики Боже — промърмори под носа си.

Маркс стана и отиде при него.

— Сеньор, мога да ви помогна, ако ми позволите.

— Можеш ли да намериш убиеца на сина ми?

— С известна помощ да, мисля, че мога.

За момент Херера като че ли се замисли върху казаното. После взе решение и леко кимна.

— Мъжът отляво е Отавио Морено.

— Познавате ли го?

— О, да, сеньор, познавам го много добре. Още от малко момче. Държал съм го в ръцете си, когато бях в Мароко. — Херера взе чашата си с бренди и я пресуши. Сините му очи не изразяваха нищо, но Маркс долови стаения силен гняв, прикриван от веждите.

— Да не искате да ми кажете, че Отавио е полубратът на Густаво Морено, покойния колумбийски наркобарон?

— Казвам ви, че той е мой кръщелник. — Гневът си пролича от стиснатите зъби и лекото потреперване на ръката. — Затова знам, че той не може да е убил Диего.

Мойра и Беренгария лежаха с преплетени тела. Луксозната кабина на собственика миришеше на мускус, морско масло и на море. Под тях яхтата се поклащаше леко, като че ли искаше да ги приспи. Обаче те, всяка по свой начин, знаеха, че за сън не може да става и дума. След двадесет минути яхтата трябваше да напусне пристана. Надигнаха се бавно, по телата им имаше следи от страстните любовни ласки, сетивата им бяха претъпени, като че ли още не можеха да дойдат на себе си. Облякоха се в мълчание и след минути се появиха от долната палуба. Над тях кадифеното небе беше надвиснало така, като че ли да ги закриля с ръце.

След кратък разговор с капитана Беренгария кимна на Мойра.

— Завършили са изпитанията. Двигателят е в идеално състояние. Не трябва да има повече забавяния.

— Да се надяваме.

Светлината на звездите се отразяваше от водата. Беренгария ги беше откарала с едномоторния самолет на Нарсико „Ланкаир IV-П“ до международното летище на брега на Тихия океан „Густаво Диас Ордас“. Оттам пътуването с кола до рая за сърфистите Сойолита, където се качиха на яхтата, беше кратко. Цялото пътуване им отне малко повече от деветдесет минути.

Мойра застана до Беренгария. Екипажът, зает с подготовката за заминаването, не им обърна внимание. Оставаше само Беренгария да слезе.

— Обади ли се на Аркадин?

Беренгария кимна.

— Говорих с него, докато ти беше в банята. Ще бъде там да посрещне яхтата малко преди съмване. Разбира се, след забавянето ще иска да се качи на борда и да провери лично цялата пратка. Трябва да си готова за него преди това.

— Не се безпокой. — Мойра докосна ръката й и другата жена отново леко потрепери.

— Кой е получателят?

Беренгария обви с ръка талията на Мойра.

— Наистина не ти трябва да знаеш.

Когато Мойра не каза нищо, Беренгария се наведе към нея и тежко въздъхна.

— Боже господи, какво мръсно змийско гнездо се оказа това. Майната им на мъжете. Да им го начукам на всичките!

Беренгария миришеше на подправки и на солен спрей, миризми, които Мойра харесваше. Беше й интересно да прелъсти друга жена. В това нямаше нищо отблъскващо. Беше просто част от работата, нещо различно, едно предизвикателство за нея във всяко отношение. Тя беше чувствено същество, но като се изключи едно приятно, ала непоследвано от други преживяване в колежа, оттогава винаги беше хетеросексуална. С Беренгария имаше допълнителен елемент на опасност, а това я привлече още повече. Всъщност, правейки любов с нея, изпита много по-голямо удовлетворение, отколкото с редица мъже, с които беше спала. За разлика от тях, като се изключи Борн, Беренгария знаеше кога да е груба и кога да е нежна, отдели време да открие тайните места, които активираха центровете за удоволствие на Мойра и се съсредоточи върху тях, докато тя изпита няколко оргазма един след друг.

Нищо чудно, че изобщо не отговаряше на негативното определение на Роберто Корелос, че е като пираня. Беше едновременно и груба, и уязвима, съчетание, за което мъж като Корелос бе напълно глух, ням и сляп. Беше си проправила път в един мъжки свят, управляваше и с безмилостна ръка разширяваше бизнеса си, но същевременно се бе ужасявала от брат си толкова, колкото сега от Корелос и Леонид Аркадин. Мойра виждаше, че Беренгария няма илюзии. Нейната сила не можеше изобщо да се сравнява с тяхната. Те вдъхваха респект сред подчинените си, на какъвто тя никога не можеше да се радва, колкото и упорито да се опитваше.