Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— Това възможно ли е? — попита той.

— Всичко е възможно, Бъд. Знаеш го.

Холидей изведнъж се оживи и се загледа в чертежа. Теорията й беше трудна за вярване, но жената бе абсолютен гений. Не можеше да я отхвърли с лека ръка, колкото и невероятна да изглеждаше на пръв поглед.

— Какво ни очаква тази нощ? — попита Манди, явно отегчена от темата на разговора.

— Аз съм гладна — рече Мишел и прибра флумастера. — Цял ден не съм яла нищо друго, освен блокче „Сникърс“, което намерих в чекмеджето си, но толкова остаряло, че шоколадът му беше побелял.

— Допий си питието — каза Холидей.

Тя се престори на разочарована.

— Знаеш каква ставам, когато пия на празен стомах.

Холидей се засмя.

— Казвали са ми.

— Вярно е и още как — обади се Манди. После с абсолютно променен глас — плътен и звучен като на певица — изпя: — „Туй момиченце се побърква!“

И тримата отметнаха назад глави и се смяха толкова дълго, колкото продължи и песента. Холидей ги наблюдаваше, като въртеше насам-натам глава. Почувства, че нещо в челото му пулсира, все едно гледаше тенис мач от твърде близко разстояние.

— А, ето те и теб! — каза Манди при появата на четвъртия от компанията.

— Помислихме, че няма да дойдеш — рече Мишел.

Холидей сложи ръка върху салфетката с чертежа и я скри в скута си. И двете жени забелязаха, но не казаха нищо, а само се усмихнаха на новопристигналия.

— Няма сила на земята — каза Джалал Есай, докато сядаше и целуваше Манди на онова място по врата, където тя най-много обичаше, — която би могла да ми попречи да дойда.

Питър Маркс остана абсолютно неподвижен. Мъжът зад него миришеше на тютюн и гняв. Ножът, опрян в гърлото му, беше остър като бръснач и Маркс, който имаше достатъчно опит в такива работи, не се съмняваше, че Херера като нищо щеше да му пререже гърлото.

— Сеньор Херера, няма нужда от тези мелодрами — каза той. — С удоволствие ще споделя с вас всичко, което знам. Нека се успокоим и да не си губим разсъдъка.

— Аз съм абсолютно спокоен — каза мрачно Херера.

— Добре. — Маркс се опита да преглътне. Гърлото му беше пресъхнало. — Веднага ще ви призная, че не знам много.

— Трябва да е повече, отколкото онова копеле Лойд-Лайняната глава беше готов да сподели. Каза ми да се съсредоточа върху подготовката по прехвърлянето на сина ми обратно в Испания, което според него нямало да бъде възможно, докато съдебният лекар, който извършва аутопсията, не приключи.

Сега Маркс разбра защо е гневен Херера.

— Съгласен съм, че главният инспектор е някакъв чукундур. — Той преглътна. — Но сега това няма значение. Искам да знам защо Диего е бил убит почти толкова, колкото и вие. Повярвайте ми, решен съм да разбера. — Това беше вярно. Маркс никога нямаше да намери Борн, без да открие какво се беше случило миналата нощ във „Веспър Клъб“ и защо Борн е напуснал заедно с убиеца, като че са били приятели. Нещо не се връзваше.

Почувства дишането на Херера зад себе си. Беше дълбоко и равномерно, което доста плашеше Маркс, защото означаваше, че въпреки смъртта този човек е напълно с ума си. Това говореше за силна личност и беше равносилно на самоубийство да се бъзика с него.

— Всъщност — продължи Маркс — мога да ви покажа снимка на човека, убил вашия син.

Острието на ножа трепна в грамадния юмрук на Херера, а след това беше отдръпнато и Маркс направи крачка встрани. Обърна се с лице към възрастния мъж.

— Моля ви, сеньор Херера, разбирам колко силна е скръбта ви.

— Имате ли син, сеньор Маркс?

— Не, сър. Не съм женен.

— Тогава не можете да знаете.

— Загубих сестра, когато бях на дванадесет. Тя беше само на десет. Бях толкова ядосан, че исках да унищожа всичко пред очите си.

Херера се замисли за момент, а после каза:

— Значи знаете.

Отведе Маркс в хола. Той седна на едно канапе, но Херера остана прав, загледан в снимките на сина си и очевидно многобройните му приятелки, които беше наредил върху плочата на камината. Двамата мъже останаха дълго в това положение. Херера мълчеше, а Маркс не искаше да смущава възрастния човек в скръбта му.

Накрая Херера се обърна, приближи се към Маркс и каза:

— Сега ще видя онази снимка.

Маркс порови в смартфона си и показа на дисплея снимката, която беше получил от техника на Лойд-Филипс.

— Този отляво — каза Маркс и посочи неидентифицирания мъж.

Херера взе смартфона и се загледа толкова дълго в дисплея, та Маркс си помисли, че се е вкаменил.

— А другият мъж?