Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Лис свърши упражнението, остави щангите на мястото им и започна да се бърше с кърпата, като я наблюдаваше. Аби отиде право при пейката за вдигане от лежанка и след като избра тежести, се пъхна под лоста. Това беше сигнал за Лис. Той стана, отиде до лежанката, погледна към нея с мегаватовата си усмивка на кинозвезда и каза:

— Имате ли нужда от помощник?

Аби Самнър го погледна с големите си сини очи и също се усмихна.

— Благодаря, няма да откажа. Отскоро вдигам тежести.

— Малко е необичайно жена да вдига тежести от лежанка, освен ако не тренира.

Аби Самнър продължи да се усмихва.

— На работа вдигам много тежести.

Лис тихо се засмя. Тя вдигна тежестите от стойките им и започна упражнението, а той държеше ръцете си малко под лоста, готов да го подхване при нужда.

— Звучи така, като че ли ще е по-добре да не заставам на пътя ви.

— Не, няма такава опасност — рече тя.

Изглежда, че не й беше никак трудно да се справя с големите тежести. Трудното беше за Лис да свали поглед от гърдите й.

— Не си извивайте гърба — рече той.

Тя отпусна гърба си върху пейката.

— Винаги го правя, когато увеличавам тежестта. Благодаря.

Свърши първата поредица от осем вдигания и той й помогна да остави щангите обратно върху стойките. Докато Аби си поемаше за малко дъх, Лис каза:

— Казвам се Оливър и бих искал някой ден да ви заведа на вечеря.

— Би било интересно — отвърна тя и го погледна. — За съжаление не смесвам работата с удоволствието.

В отговор на озадачената му физиономия тя се измъкна изпод лоста и стана от пейката. Наистина е внушителна жена, помисли си Лис. Тя погледна към бара, където един мъж с правилни черти на лицето пиеше сок от пшенични кълнове. Пресуши чашата, остави я на бара и се запъти бавно към тях.

Аби постави спортния си сак на пейката, бръкна вътре и извади няколко сгънати листа, които подаде на Лис.

— Оливър Лис, казвам се Абигейл Самнър. Това е съдебно нареждане от главния прокурор на Съединените щати, което упълномощава мен и Джефри Клайн — тя посочи мъжа, изпил сока, който сега застана до нея, — да ви арестувам предвид предстоящо разследване по обвинения срещу вас, докато сте били президент на „Блек Ривър“.

Лис я гледаше, зяпнал от изненада.

— Това са глупости. Бях разследван и освободен от отговорност.

— Появиха се нови обвинения.

Тя кимна към документите, които му беше дала.

— Ще видите списъка, посочен в заповедта на главния прокурор.

Той ги разтвори, но като че ли не можеше да се съсредоточи върху буквите. Подаде й обратно документите.

— Трябва да е някаква грешка. Няма да тръгна никъде с вас.

Клайн извади чифт белезници.

— Моля ви, господин Лис — рече Аби, — не усложнявайте нещата.

Лис се огледа наоколо, като че ли преценяваше дали да побегне, или да чака да бъде отърван в последната минута от своя ангел хранител Джонатан. Къде беше той? Защо не го беше предупредил за това ново разследване?

Полковник Борис Карпов се върна в Москва със свито сърце. Посещението му при Леонид Аркадин излезе отрезвяващо в много отношения, като не на последно място бе ужасното затруднение, в което изпадна. Маслов имаше на своя страна редица апаратчици вътре във ФСБ-2, включително неговия пряк началник Мелор Букин. Подобно на всички сведения, които му беше дал Аркадин, доказателството беше съкрушително и неопровержимо.

Седнал на задната седалка в черния ЗИЛ на ФСБ-2, Карпов гледаше, без да вижда, през прозореца, докато шофьорът караше колата от летище „Шереметиево“ към града.

Аркадин му беше предложил да отиде при президента Имов с доказателствата, с които сега разполагаше. Самият факт, че Аркадин го беше предложил, правеше Карпов подозрителен, но дори и Аркадин да имаше лични причини да иска той да отиде при Имов, пак можеше да го направи. Обаче рисковете бяха изключително високи както за кариерата му, така и за самия него.

Имаше избор: можеше да занесе доказателствата срещу Букин на Виктор Черкезов — шефа на ФСБ-2. Проблемът тук беше, че Букин бе човек на Черкезов. Ако доказателствата срещу Букин станеха обществено достояние, Черкезов също можеше да попадне под подозрение. Независимо дали е знаел, или не за предателството на Букин, с него щеше да бъде свършено, опозорен, щеше да бъде принуден да подаде оставка. Карпов се опасяваше, че вместо да позволи това да стане, Черкезов може да унищожи уликите срещу приятеля си… а това включваше и самия Карпов.

Трябваше да признае, че Аркадин беше прав. Най-безопасният избор беше да отиде с доказателствата направо при президента Имов, тъй като той щеше много да се зарадва да може да се разправи с Черкезов. Всъщност дори можеше да се окажеше толкова благодарен, че да назначи някой вътрешен от ФСБ-2 — като Карпов, — на когото има доверие, за нов шеф на управлението.