Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

Колкото повече Карпов мислеше върху това, толкова по-логично му се струваше. Ала някъде дълбоко в себе си чуваше един скрит глас да му нашепва, че ако този сценарий действително се реализира, той щеше да бъде много задължен на Аркадин. Инстинктивно усещаше, че това положение няма да е никак за завиждане. Но само докато Аркадин е жив.

Леко се подсмихна и каза на шофьора да се отклони към Кремъл. Облегна се назад и набра номера на кабинета на президента.

Тридесет минути по-късно беше пропуснат в резиденцията на президента, където двама гвардейци го въведоха в едно от фоайетата с високи тавани и мразовит въздух. Над главата му, подобно на замръзнала гигантска паяжина, висеше богато украсен кристален полилей, който хвърляше искряща светлина върху също така богато украсената италианска мебелировка с тапицерия от коприна и брокат.

Седна и зачака, докато стражите в другия край на помещението го наблюдаваха. Един часовник върху мраморната плоча на камината отброи половин, а после и цял час. Карпов изпадна в състояние на медитация, която използваше, за да убива времето през дългите самотни бдения, които му се беше налагало да изтърпява през годините в много чужди страни, чийто брой дори и не си правеше труда да запомни. Деветдесет минути след пристигането му един млад адютант с револвер на колана дойде да го вземе. Карпов моментално се оживи. Чувстваше се много отпочинал. Адютантът се усмихна и Карпов го последва по многобройните коридори и след толкова много завои, че се почувства абсолютно дезориентиран в огромната резиденция.

Президентът Имов седеше зад бюро в стил Людовик XIV в приятно обзаведения си кабинет. В камината весело гореше огънят. Зад него великолепните кули на Червения площад се издигаха като странни ракети към осеяното с облаци руско небе.

Имов пишеше в голям бележник със старомодна автоматична писалка. Адютантът се оттегли безмълвно и затвори безшумно вратата зад себе си. След малко Имов вдигна глава, свали очилата си с метални рамки и посочи към единствения стол срещу бюрото. Карпов прекоси килима, седна, без да каже дума, и търпеливо зачака разговорът да започне.

Известно време Имов го гледа със сивите си очи. Бяха тесни и леко издължени. Може би имаше монголска кръв в жилите си. Той обаче беше боец. Беше се борил да се издигне до президентския пост, а после се пребори още по-яростно да се задържи на него срещу няколко силни противници.

Имов не беше едър мъж, но въпреки това изглеждаше внушителен. Когато пожелаеше, личността му можеше да изпълни цяла бална зала. Ала през повечето време кабинетът му беше напълно достатъчен.

— Полковник Карпов, вижда ми се странно, че сте дошли при мен. — Имов държеше писалката така, като че ли беше кама. — Вие принадлежите на Виктор Черкезов, силовак, който открито предизвика Николай Патрушев, неговия колега от ФСБ, а по този начин и мен. — Той сръчно направи едно кръгче с писалката. — Кажете ми тогава има ли причина, поради която трябва да ви изслушам, след като вашият началник е изпратил вас, вместо да дойде лично?

— Не съм дошъл по нареждане на Виктор Черкезов. Всъщност той няма представа, че съм тук, а аз бих предпочел нещата да си останат така. — Карпов постави мобилния телефон с разобличаващите доказателства срещу Букин на бюрото между тях и се отдръпна. — Освен това не принадлежа на никого, включително и на Черкезов.

Имов не сваляше поглед от лицето на Карпов.

— Всъщност, след като Черкезов те открадна от Николай, бих казал, че това е добра новина. — Той почука с върха на писалката по бюрото. — Въпреки това обаче не мога да приема тази декларация без малка доза съмнение.

— Напълно разбираемо е — отвърна Карпов.

Премести поглед върху мобилния телефон, а Имов последва примера му.

— И какво имаме тук, Борис Илич?

— Част от ФСБ-2 е корумпирана — каза бавно, като наблягаше на всяка дума Карпов. — Трябва да се прочисти и колкото по-скоро, толкова по-добре.

За момент Имов не направи нищо. После остави писалката, взе мобилния телефон и го включи. Дълго време след това в кабинета цареше пълна тишина. Карпов забеляза, че не се чува дори шум откъм секретариата и помощния персонал, с какъвто вероятно беше пълно това място. Възможно беше кабинетът да е звукоизолиран и защитен от електронно подслушване.

Когато Имов свърши, държеше телефона по същия начин като писалката, сякаш беше оръжие.

— И кой според теб, Борис Илич, може да прочисти ФСБ-2 от боклука?