Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

По лицето на Борн премина облак.

— Бях щастлив с Мари. — Той се обърна към Мойра. — Не мога да си представя, че ще успея да го кажа на някой друг, освен на теб.

— Рядък комплимент от теб, Джейсън.

— Такава рядкост ли са комплиментите ми?

— Като Мартин и ти си майстор в пазенето на тайни — каза тя. — Но имам съмнения доколко здравословно е това.

— Сигурен съм, че изобщо не е здравословно — отвърна Борн. — Но такъв живот сме си избрали.

— И като стана дума. — Тя седна на един стол срещу него. — Дойдох по-рано от уговорката ни за вечеря, за да говоря с теб по служебен въпрос, но сега, като виждам колко си доволен, не знам дали да продължавам.

Борн си спомни първия път, когато я видя — слабичка, стройна фигура в мъглата, с тъмна коса, която се виеше на къдрици около лицето й. Стоеше на парапета до „Клойстърс“, над реката Хъдсън. Двамата бяха дошли тук да кажат сбогом на общия си приятел Мартин Линдрос, когото Борн храбро се беше опитал да спаси, но не успя.

Днес Мойра беше облечена във вълнен костюм и копринена блуза, разтворена на врата й. Чертите й бяха волеви, с подчертан нос, доста раздалечени тъмнокафяви очи, интелигентни, леко извити по външните ъгълчета. Косата й падаше по раменете на вълни. У нея имаше необичайно спокойствие — жена, която знае какво прави, която не би се оставила да я заплашва или тормози никой, нито мъж, нито жена.

Може би заради последното Борн най-много я харесваше. В това отношение, макар и по никакъв друг начин, тя беше като Мари. Той никога не беше любопитствал за връзката й с Мартин, но предполагаше, че е била романтична, тъй като Мартин беше дал на Борн строги нареждания да й изпрати дузина червени рози, ако той някога умре. Борн беше изпълнил това с тъга, която беше толкова дълбока, че изненада дори и него.

Седнала на стола с кръстосани стройни крака, тя изглеждаше като европейска делова жена. Беше му казала, че е наполовина французойка, наполовина англичанка, но гените й още носеха отпечатъка на древни венециански и турски предци. Гордееше се с пламъка на смесената си кръв — резултат от войни, нашествия, бурна любов.

— Продължавай. — Той се наведе напред и сложи лакти на бюрото. — Искам да чуя какво имаш да казваш.

Тя кимна.

— Добре. Както ти казах, „Некст Джен Енърджи Сълушънс“ са завършили нашия нов терминал за течен природен газ в Лонг Бийч. Първата доставка се очаква след две седмици. Хрумна ми идея, която сега изглежда напълно налудничава, но искам ти да ръководиш процедурите по безопасността. Шефовете ми се тревожат, че терминалът ще се окаже притегателна мишена за всяка терористична група, и аз съм съгласна с тях. Честно, не се сещам за по-подходящ от теб, който да осигурява безопасността.

— Поласкан съм, Мойра. Но тук си имам задължения. Както знаеш, професор Спектър ме назначи за ръководител на факултета по сравнително езикознание. Не искам да го разочаровам.

— Харесвам Доминик Спектър, Джейсън. Ти каза, че той е твой наставник. Всъщност той е наставник на Дейвид Уеб, нали? Но аз първо се запознах с Джейсън Борн и имам чувството, че тези няколко месеца опознавах Джейсън Борн. Кой е наставникът на Джейсън Борн?

Лицето на Борн помръкна, както ставаше при споменаването на Мари.

— Алекс Конклин е мъртъв.

Мойра се размърда на стола си.

— Ако дойдеш да работиш с мен, към това няма да има прикрепен багаж. Помисли си. Това е шанс да загърбиш миналия си живот — и като Дейвид Уеб, и като Джейсън Борн. Скоро ще летя за Мюнхен, защото там изработват ключов елемент от терминала. Имам нужда от експертно мнение за него, когато проверявам спецификациите.

— Мойра, можеш да използваш безброй много експерти.

— Но на ничие мнение не вярвам толкова, колкото на твоето. Това е елемент с решаващо значение, Джейсън. Повече от половината стоки, доставяни в Съединените щати, идват през пристанището на Лонг Бийч, затова предпазните мерки трябва да са нещо специално. Правителството на САЩ вече показа, че няма нито време, нито склонност да обезопасява търговския трафик, затова сме принудени да го контролираме сами. Опасността за този терминал е истинска и сериозна. Знам колко си опитен в заобикалянето и на най-тайнствените охранителни системи. Ти си идеалният кандидат, който да приложи неконвенционални мерки на място.

Борн се изправи.

— Мойра, чуй ме. Мари беше най-големият ласкател на Дейвид Уеб. Откакто тя умря, аз го зарязах напълно. Но той не е мъртъв, не е инвалид. Продължава да живее в мен. Когато заспя, сънувам неговия живот, сякаш е бил нечий друг, и се събуждам плувнал в пот. Чувствам се така, сякаш част от мен е била отрязана. Не искам да се чувствам повече така. Време е да отдам дължимото на Дейвид Уеб.