Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Пьотър не издържаше повече. Отговори на въпроса.

Качулката не се смъкна. Той изрева от негодувание и ужас. „Разбира се, че не се смъкна“, помисли си той в кратък миг на яснота. Ако бяха я свалили, той нямаше да има мотив да отговори на следващия въпрос и на следващия, и на следващия.

А той щеше да отговори на всичките. Знаеше го със смразяваща кръвта сигурност. Макар част от него да подозираше, че качулката никога няма да се смъкне, неговият хванат в клопка ум щеше да рискува. Нямаше друг избор.

Но сега, след като можеше да движи пръстите си, имаше друг избор. Точно преди вихрушката от лудост и паника отново да го връхлети, Пьотър направи този избор. Имаше един изход и като отправи безмълвна молитва към Аллах, я погълна.

Икупов и Аркадин стояха над тялото на Пьотър. Главата му беше килната на една страна; устните му бяха много сини, а от полуотворената му уста излезе малко количество, но ясно забележима пяна. Икупов се наведе и подуши мириса на горчиви бадеми.

— Не го исках мъртъв, Леонид. Бях съвсем ясен по този въпрос. — Икупов беше опечален. — Как е успял да се докопа до цианида?

— Използвали са разновидност, на каквато никога не съм попадал. — Самият Аркадин също изглеждаше угрижен. — Бил е прикрепен с фалшив нокът.

— Щеше да проговори.

— Разбира се, че щеше да проговори — каза Аркадин. — Вече беше започнал.

— Значи сам затвори устата си завинаги. — Икупов завъртя глава с отвращение. — Това ще доведе до сериозни последици. Той има опасни приятели.

— Ще ги намеря — каза Аркадин. — Ще ги убия.

Икупов поклати глава.

— Дори ти не можеш да убиеш всичките навреме.

— Мога да се свържа с Миша.

— И да рискуваш да изгубиш всичко? Не. Разбирам привързаността ти към него — най-добрият ти приятел, наставник. Разбирам подтика да говориш с него, да го видиш. Но не можеш, не и докато това не свърши и Миша не се върне у дома. Толкова.

— Разбирам.

Икупов отиде до прозореца и застана с ръка на гърба, загледан в спускащия се мрак. Светлините трепкаха по краищата на езерото и нагоре по хълмовете на Кампионе д’Италия. Докато съзерцаваше променения пейзаж, настъпи дълго мълчание.

— Ще трябва да променим разписанието. И ще започнеш от Севастопол като изходна точка. Използвай името, което взе от Пьотър, преди да се самоубие.

Той се обърна и застана с лице към Аркадин.

— Сега всичко зависи от теб, Леонид. Тази атака се планира от три години. Предвидена е да осакати американската икономика. Остават само две седмици, преди да се осъществи. — Той безшумно мина по килима. — Филип ще те снабди с пари, документи, бойна техника, която ще избегне електронните детектори, всичко, от което се нуждаеш. Намери този човек в Севастопол. Върни си документа и когато го направиш, проследи канала в обратен ред и го затвори, така че никога да не го използват, за да застрашават плановете ни.

— Кой е Дейвид Уеб?

Мойра Тревър, застанала пред бюрото му в Джорджтаунския университет, зададе въпроса толкова сериозно, че Джейсън Борн се почувства длъжен да отговори:

— Странно — каза той. — Никой не ме е питал за това преди. Дейвид Уеб е експерт по лингвистика, човек с две деца, които живеят щастливо с баба си и дядо си — родителите на Мари — в ранчо в Канада.

Мойра се намръщи.

— Не ти ли липсват?

— Ужасно ми липсват — каза Борн. — Но истината е, че там им е много по-добре. Какъв живот можех да им предложа аз? А има и постоянна заплаха от самоличността ми като Борн. Мари беше отвлечена и заплашвана, за да ме накарат да направя нещо, което нямах намерение да правя. Няма да повторя тази грешка.

— Но със сигурност ги виждаш от време на време.

— Колкото мога по-често, но е трудно. Не мога да си позволя никой да ме проследи до тях.

— Съчувствам ти — каза Мойра и наистина го мислеше. Тя се усмихна. — Трябва да призная, че е странно да те видя тук, в университетско градче, зад бюро. — Тя се засмя. — Да ти купя ли лула и сако с кръпки на лактите?

Борн се усмихна.

— Тук съм добре, Мойра. Наистина.

— Радвам се за теб. И двамата трудно преживяхме смъртта на Мартин. Болкоуспокояващото ми е сигурно в работата на пълни обороти. Твоето очевидно е тук, в новия живот.

— Стар живот всъщност — Борн огледа кабинета. — Мари беше най-щастлива, когато преподавах, когато можеше да разчита, че ще се прибирам вкъщи всяка вечер навреме, за да вечерям с нея и децата.

— Ами ти? — попита Мойра. — Беше ли най-щастлив тук?