Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Най-голямата ирония беше, че само допреди няколко месеца Тайрон би се надсмял над образование като нейното. Но след като я срещна, започна да разбира колко неграмотен е всъщност. Беше се учил от улицата и със сигурност беше по-компетентен от Сорая в това отношение. Но хора, завършили гимназия и колеж, го плашеха. Колкото повече ги наблюдаваше как лавират из своя свят — как разговарят, как се споразумяват и си взаимодействат един с друг, — толкова повече разбираше колко осакатен е бил животът му. Да си съобразителен на улицата и нищо повече — само това беше необходимо, за да си проправяш път напред, но целият останал свят стоеше встрани. След като разбра това, подобно на Дерон, и поиска да изследва света зад границите на своя квартал, вече знаеше, че ще трябва да се промени от главата до петите.

Всички тези мисли се въртяха из главата му, когато видя внушителната, покрита с каменни плочи сграда с високата желязна ограда. Както знаеше от плановете, които запамети в дома на Дерон, постройката имаше идеална симетрия, с четири високи комина и осем помещения с фронтони. Единствената особеност бяха множеството островърхи антени, ефирни приематели и сателитни чинии.

— Изглеждаш много красив с този костюм — каза Сорая.

— Ужасно е неудобен — отвърна той. — Чувствам се схванат.

— Като всеки агент на АНС.

Той се засмя, както би се смял римски гладиатор, преди да влезе в Колизея.

— Като стана дума — добави тя, — носиш ли табелката, която Дерон ти даде?

Той се потупа близо до сърцето.

— На сигурно място.

Сорая кимна.

— Добре, да влизаме.

Той знаеше, че има вероятност никога вече да не излезе от тази сграда жив, но това не го тревожеше. И защо да го тревожи? Колко беше струвал животът му до този момент? Абсолютно нищо. Беше се изправил — също като Дерон — и беше направил своя избор. Само това му трябва на човек в живота.

Сорая показа документите за достъп, които Лавал й беше пратил сутринта по куриер. Въпреки това и двамата с Тайрон бяха подробно проверени от две костюмирани „горили“ с квадратни челюсти и каменни лица. Най-после минаха проверката и ги допуснаха вътре.

Докато Тайрон караше надолу по извития чакълест път, Сорая показа ужасната гора от наблюдателни системи, през която трябва да премине всеки неканен, за да проникне през огражденията на комплекса. Този монолог отново го увери, че като гости на Лавал вече са заобиколили някои опасности. Сега оставаше само да преодолеят вътрешността на сградата. Излизането от нея беше съвсем отделен въпрос.

Тайрон стигна до портика. Преди да успее да изключи двигателя, един камериер дойде да поеме колата — той също беше здравеняк с квадратна челюст, който би изглеждал нелепо в обикновени дрехи.

Генерал Кендъл, точен както винаги, стоеше на вратата и ги чакаше. Той механично се здрависа със Сорая, после погледна преценяващо Тайрон, докато тя го представяше.

— Вашият бодигард предполагам — каза Кендъл назидателно. — Не изглежда като типичен кадър на ЦРУ.

— Това не е типична среща на ЦРУ — язвително отвърна Сорая.

Кендъл сви рамене. Още веднъж се здрависа формално, завъртя се на пети и ги поведе навътре в масивната сграда. Минаха през общодостъпните помещения с позлатени орнаменти, изискани, луксозни според съвременните представи, по притихнали коридори, украсени отстрани с картини на военни теми, покрай прозорци с мулиони, през които струяха лъчите на януарското слънце и падаха по синята плюшена пътека. Тайрон скришом проучваше всеки детайл, сякаш оглеждаше мястото за мащабен обир и всъщност беше точно така. Минаха през вратата, която водеше надолу към приземните етажи. Изглеждаше точно както Сорая я беше начертала по памет пред него и Дерон.

Извървяха още десетина метра до ореховите врати, през които се стигаше до Библиотеката. В камината бумтяха ярки пламъци, а на същото място, на което Сорая беше казала, че е седяла с Кендъл и Лавал на първата среща, бяха подредени четири стола. Вилърд ги посрещна на прага.

— Добър ден, мис Мур — каза и леко се поклони. — Колко мило, че ви виждам толкова скоро. Ще пийнете ли от вашия цейлонски чай?

— Би било чудесно, благодаря.

Тайрон тъкмо щеше да си поръча кока-кола, но се отказа. И той поиска цейлонски чай, без да има ни най-малка представа какъв е вкусът му.

— Много добре — каза Уилърд и ги остави.

— Оттук — обади се излишно Кендъл, докато ги водеше към подредените столове, където вече беше седнал Лутър Лавал, загледан през прозорците към светлината над западните хълмове.