Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Така ли? — Волкин извади пистолет „Макаров“ и го постави на дясното си коляно. — Ако лъжеш… — Той вдигна мобилен телефон, който чудно как беше измъкнал изпод бъркотията, и бързо набра номер. — Тук нямаме аматьори.

След малко той заговори по телефона:

— Борис Илич, тук при мен има човек, който твърди, че работи за вас. Бих искал да ви свържа, може ли?

— Борис — каза Борн. — Джейсън Борн се обажда.

— Джейсън, приятелю! — гласът на Карпов отекна по линията. — Не съм те виждал от Рейкявик.

— Доста дълго време.

— Твърде дълго, казвам ти!

— Ти къде беше?

— В Тимбукту.

— Какво си правил в Мали? — попита Борн.

— Питай ме, че да ти кажа — засмя се Карпов. — Разбирам, че сега работиш за мен.

— Точно така.

— Момчето ми, копнеех за този ден! — Карпов отново гръмко се разсмя. — Трябва да полеем това събитие с водка, но не тази вечер, нали? Върни старото куче Волкин обратно в стадото му. Предполагам, че искаш нещо от него.

— Така е.

— Не е повярвал на нито една твоя дума. Но аз ще променя това. Моля те, запомни мобилния ми номер, после ми звънни, когато си сам. До скоро чуване, добри ми приятелю.

— Иска да говори с теб — каза Борн.

— Това е разбираемо. — Волкин взе телефона от Борн и го сложи на ухото си. Изражението му се промени почти моментално. Втренчи се в Борн с леко отворена уста. — Да, Борис Илич. Да, естествено. Разбирам.

Волкин прекъсна връзката и сякаш цяла вечност се взира в Борн. Накрая каза:

— Сега ще се обадя на Дмитрий Маслов. Надявам се, че знаеш какво правиш, по дяволите. Иначе това е последният път, когато някой те вижда — жив или мъртъв.

Тайрон веднага влезе в една от кабините на мъжката тоалетна. Като извади пластмасовата карта, която Дерон му беше направил, той я закачи от външната страна на сакото си. Костюмът му беше досущ като на повечето служители тук. Табелката го идентифицираше като специален агент Деймън Ригс от полевия щаб на АНС в Лос Анджелис. Деймън Ригс беше реален човек. Името беше взето от базата данни с човешки ресурси на АНС.

Тайрон пусна водата, появи се от кабината и студено се усмихна на един агент от АНС, който стоеше приведен над мивка и си миеше ръцете. Агентът хвърли поглед към табелката на Тайрон и каза:

— Далеч си от вкъщи.

— И то посред зима — гласът на Тайрон беше силен и уверен. — Да му се не види, липсва ми, че не слизам до Санта Моника.

— Съчувствам ти. — Агентът избърса ръцете си. — Успех! — каза той на излизане.

Тайрон се загледа за миг в затворената врата, пое си дълбоко въздух и бавно издиша. Дотук добре. Той излезе в коридора, очите му гледаха право напред, походката му беше целеустремена. Мина покрай четирима-петима агенти. Двама хвърлиха бегъл поглед на табелката му и кимнаха. Другите изцяло го пренебрегнаха.

— Номерът — каза му Дерон — е да изглеждаш така, сякаш си от тях. Не се колебай, бъди целеустремен. Ако изглеждаш така, сякаш знаеш къде отиваш, ставаш част от пейзажа и никой не те забелязва.

Тайрон стигна до вратата без инциденти. Прекрачи прага, докато двама агенти, потънали в задълбочен разговор, минаваха край него. После, като се огледа в двете посоки, рязко се извърна обратно. Бързо извади тиксото, което изглеждаше като съвсем обикновена прозрачна лепенка, и го постави върху четеца за пръстови отпечатъци. Като гледаше часовника си, изчака, докато голямата стрелка стигна дванайсет. После задържа дъха си и притисна показалец върху лентата, за да го изравни с повърхността на четеца. Вратата се отвори. Той отлепи лентата и се вмъкна вътре. Върху лентата беше пръстовият отпечатък на Лавал. Тайрон беше взел отпечатъка от задната корица, докато работеше с устройството, което разцепи секретната лента. Сорая беше увлякла Лавал в разговора, за да отвлече вниманието му.

Той спря за момент в основата на стълбището. Не се чуваха алармени звънци, нито шум от въоръжени гардове, които идваха към него. Софтуерната програма на Кики беше свършила работа. Останалото зависеше от него.

Той бързо и безшумно мина по грубия бетонен коридор. Единствената украса тук бяха бръмчащите флуоресцентни тръби, които излъчваха слаба светлина. Не видя никого, не чу нищо, освен жуженето на машинарии.

Като надяна латексови ръкавици, той пробва всяка врата, до която стигаше. Повечето бяха заключени. Първата отключена се отваряше към малка клетка с наблюдателна витрина на едната стена. Тайрон беше влизал в достатъчно полицейски участъци, за да знае, че през стъклото се вижда само в едната посока. Той надникна в съседната стая през него и успя да различи метален стол, монтиран в средата на пода, а зад стола имаше голяма отводнителна тръба. Към дясната стена беше прикрепено дълбоко около метър корито. В стаичката имаше окован мъж, над който беше намотан противопожарен маркуч. Накрайникът му изглеждаше огромен в тясното пространство на стаичката. Тайрон знаеше от снимки, които беше виждал, че това е килия, в която се симулира удавяне. Той засне колкото можа кадри, защото те бяха доказателството, което Сорая искаше, за да разобличи АНС в използване на незаконни и нехуманни изтезания.