Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Сигурно ги беше чул да приближават, защото стана и се обърна точно в тяхната посока. Тази маневра се стори на Сорая умело отработена и също толкова изкуствена, колкото усмивката на Лавал. Тя почтително представи Тайрон и всички седнаха.

Лавал събра върховете на пръстите си в пирамида.

— Преди да започнем, госпожо директор, съм длъжен да отбележа, че нашият архивен отдел изрови фрагменти от историята на Черния легион. Явно наистина са съществували по времето на Третия райх. Били са съставени от мюсюлмански военнопленници, които били върнати обратно в Германия от първите опити за преврат в Съветския съюз. Тези мюсюлмани, предимно от турски произход от Кавказ, толкова много мразели Сталин, че били готови да направят всичко, за да го съборят от власт — дори да станат нацисти.

Лавал поклати глава като професор по история, който описва мрачен период пред група ококорени студенти.

— Това е особено неприятен детайл от отвратително десетилетие. Но що се отнася до самия Черен легион, няма абсолютно никакво доказателство, че е оцелял след режима, който го създава. Освен това неговият благодетел Химлер е бил майстор на пропагандата, особено когато трябвало да се издигне в очите на Хитлер. Едно парадоксално свидетелство показва, че ролята на Черния легион на Източния фронт е била незначителна, че всъщност фантастичната пропагандна машина на Химлер е внушила страховитата репутация, на която са се радвали, а не направеното от членовете на легиона.

Той се усмихна, а слънцето се показа иззад буреносните облаци.

— Сега, в тази светлина, нека погледна данните на „Тифон“.

Сорая изтърпя това доста снизходително въведение, целящо да дискредитира източника на информация, преди още да му я е дала. Тя позволи негодуванието и унижението да преминат през нея, за да може да запази спокойствие и да се съсредоточи върху мисията си. Като издърпа куфарчето върху скута си, набра кода, отключи и извади червена папка с дебела черна лента през горния десен ъгъл с надпис „За четене само от Директора“ — материал с висша степен на секретност.

Като гледаше Лавал в очите, тя му я подаде.

— Извинете, госпожо директор — протегна ръка Тайрон. — Електронната лента.

— О, да, забравих — каза Сорая. — Господин Лавал, бихте ли подали папката на господин Елкинс?

Лавал прегледа папката по-отблизо и видя лента от лъскав метал, която я запечатваше.

— Не си правете труда. Мога да я отлепя и сам.

— Не и ако искате да прочетете данните — каза Тайрон. — Ако лентата не се отлепи с това — той подаде малък пластмасов уред, — папката ще се унищожи след секунди.

Лавал кимна в знак на одобрение за предпазните мерки, които Сорая беше взела.

Щом даде папката на Тайрон, Сорая каза:

— От последната ни среща моите хора засякоха още комуникации от същия обект, който все повече заприличва на техен команден център.

Лавал се навъси.

— Команден център? Това е изключително необичайно за терористична мрежа, която поначало се състои от независими кадри.

— Именно затова не можем да пренебрегнем засечените данни.

— По мое мнение тъкмо това ги прави съмнителни — отвърна Лавал. — Ето защо нямам търпение да ги прочета.

През това време Тайрон беше разцепил металната защитна лента и върна папката. Щом Лавал я отвори, наведе поглед и започна да чете.

В този миг Тайрон каза:

— Трябва да ида до тоалетната.

Лавал махна с ръка.

— Върви — каза той, без да вдига очи.

Кендъл гледаше как Тайрон отива да попита за посоката Уилърд, който тъкмо се приближаваше с питиетата. Сорая видя това с крайчеца на окото си. Ако всичко минеше добре, през следващите две минути Тайрон щеше да застане пред вратата към мазето точно в същия миг, в който Кики изпрати вируса към охранителната система на АНС.

Иван Волкин беше рунтав като мечка, имаше прошарена коса, щръкнала нагоре като на идиот, гъста брада, бяла като сняг, и малки, но весели очи с цвят на дъждовна буря. Краката му бяха леко криви, сякаш цял живот беше яздил кон. Набразденото, загоряло лице му придаваше някакво благородство, сякаш беше заслужил уважението на много хора през живота си.

Той топло ги поздрави и ги покани в апартамент, някак смален заради рафтовете с книги и списания, които заемаха всяка възможна хоризонтална повърхност, включително капака на кухненската печка и леглото му.

Поведе ги по тясна, лъкатушна пътека от вестибюла към всекидневната и им разчисти място на дивана, като премести три олюляващи се купчини с книги.