Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Така — каза той, застанал пред тях. — С какво мога да съм ви полезен?

— Искам да знам всичко, което можете да ми кажете за Черния легион.

— И защо се интересувате от такъв дребен детайл в историята? — Волкин погледна Борн с предубеждение. — Нямате вид на учен.

— Вие също — отвърна Борн.

Това накара възрастния човек да избухне в смях.

— Да, предполагам, че е така. — Волкин избърса очите си. — Казал единият войник на другия, а? Да. — Като се пресегна зад себе си, той обърна един стол с облегалка от напречни летви и седна на него с ръце, кръстосани върху облегалката. — Така. Какво по-точно искате да знаете?

— Как са успели да оцелеят до двайсет и първи век?

Лицето на Волкин моментално помръкна.

— Кой ви каза, че Черният легион е оцелял?

Борн не искаше да използва името на професор Спектър.

— Източник, в който не се съмнявам.

— Така ли? Е, източникът ви греши.

— Защо да си правя труда да отричам? — каза Борн.

Волкин се изправи и отиде в кухнята. Борн чу как вратата на хладилника се отвори и затвори, после леко потракване на стъкло. Когато Волкин се върна, в едната си ръка държеше изстудена бутилка с водка, а в другата — три водни чаши. Като им подаде чашите, той разви капачката и напълни на всеки до половината. Когато наля и на себе си, седна обратно, а бутилката остана между тях на овехтелия килим.

Волкин вдигна чашата си.

— За наше здраве. — Пресуши я на две огромни глътки. Облиза устни, наведе се и пак си наля. — Слушайте ме внимателно. Ако можех да призная, че Черният легион съществува и днес, нямаше да ми остане никакво здраве, за което да пия.

— Как може някой да разбере? — попита Борн.

— Как? Ще ти обясня как. Аз ти казвам какво знам, после ти тръгваш и действаш по тази информация. Къде си мислиш, че ще се излее ответната помия, а? — Той потупа с чашата гръдния си кош и разля водка по вече изцапаната си риза. — Всяко действие си има противодействие, приятелю, и да ти кажа, когато се отнася за Черния легион, противодействието винаги е фатално за някого.

Тъй като Волкин малко или много вече беше признал, че всъщност Черният легион е оцелял след разгрома на нацистка Германия, Борн насочи въпроса към онова, което истински го засягаше.

— Защо Казанская се замесват?

— Моля?

— Още не знам, но Казанская се интересуват от Михаил Тарканян. В неговия апартамент се натъкнах на един от наемните им убийци.

Изражението на Волкин стана сърдито.

— Какво правеше ти в неговия апартамент?

— Тарканян е мъртъв — каза Борн.

— Какво? — избухна Волкин. — Не ти вярвам.

— Бях там, когато се случи.

— А аз ти казвам, че не е възможно.

— Напротив, това е факт — отвърна Борн. — Смъртта му е пряк резултат от това, че е член на Черния легион.

Волкин кръстоса ръце на гърдите си. Приличаше на стара мъжка горила от зоологическата градина.

— Разбирам какво става. Колко начина ще опиташ, за да ме накараш да говоря за Черния легион?

— Всички възможни — каза Борн. — Казанская е в някакъв съюз с Черния легион, което е тревожна перспектива.

— Може и да изглеждам така, сякаш знам всички отговори, но не ги знам. — Волкин се втренчи в Борн сякаш го предизвикваше да го нарече лъжец.

Макар Борн да беше убеден, че Волкин знае повече, отколкото би признал, беше наясно, че ще е грешка да го подканя. Очевидно този човек не можеше да бъде сплашен, затова нямаше смисъл да опитва. Професор Спектър беше предупредил Борн да не се замесва във войните между групировките, но професорът беше много далеч от Москва; точността на неговото разузнаване зависеше от хората му тук, на място. Инстинктът подсказваше на Борн, че има сериозен разнобой. Доколкото разбираше, имаше само един начин да се добере до истината.

— Кажете ми как да си уредя среща с Маслов — каза той.

Волкин поклати глава.

— Това ще е крайно неразумно. Тъй като Казанская е в разгара на борбата за надмощие с Азерите…

— Използвам Попов само като име за прикритие — каза Борн. — Всъщност съм консултант на Виктор Черкезов. — Това беше шефът на Федералната агенция против наркотиците, един от двама или тримата най-влиятелни „силовици“ в Русия.

Волкин се отдръпна, сякаш думите на Борн го бяха ужилили. Хвърли обвинителен поглед на Гала, като че ли Борн беше скорпион, доведен от нея в тази бърлога. Като се обърна към Борн, Волкин каза:

— Имаш ли някакво доказателство за това?

— Не ставайте абсурден. Въпреки това мога да ви кажа името на човека, пред който докладвам: Борис Илич Карпов.