Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Защо не? Той е нощна птица. Леонид го посещаваше много късно. — Гала потърси в чантата мобилния си телефон. Превъртя записаните номера и набра телефона на Волкин.

След като говори с някого известно време, тя затвори и кимна.

— Ще се срещне с нас след един час.

— Добре.

Тя се намръщи и прибра телефона си.

— Ако си мислиш, че Иван знае къде е Леонид, грешиш. Леонид на никого не каза къде отива, даже и на мен.

— Сигурно страшно много го обичаш.

— Така е.

— Той обича ли те?

Когато Гала пак се извърна към него, очите й бяха пълни със сълзи.

— Да, обича ме.

— Затова ли взе пари да шпионираш Пьотър? Затова ли тази вечер се забавляваше с онзи мъж в „Китайския летец“?

— Боже, това няма никакво значение.

Борн се наклони напред.

— Не разбирам. Защо да няма значение?

Гала дълго го гледа.

— Какво ти става? Нищо ли не знаеш за любовта? — Една сълза избликна и се търкулна по бузата й. — Това, което правя, за да печеля пари, ми позволява да живея. Това, което правя с тялото си, няма нищо общо с любовта. Любовта е само за сърцето. Сърцето ми принадлежи на Леонид. Това чувство е свято и чисто. Никой не може да го докосне или да го оскверни.

— Може би имаме различни определения за любовта — каза Борн.

Тя поклати глава.

— Нямаш право да ме съдиш.

— Разбира се, права си — отвърна Борн. — Но нямах предвид да те съдя. Просто трудно разбирам любовта.

Тя вирна глава.

— Защо?

Борн се поколеба дали да продължи.

— Изгубих две съпруги, дъщеря и много приятели.

— И любовта си ли изгуби?

— Нямам представа какво значи това.

— Брат ми умря, докато ме защитаваше — Гала потрепери. — Само него имах. Никой никога няма да ме обича като него. След като убиха родителите ни, станахме неразделни. Той се закле, че ще бди нищо лошо да не ми се случи. Влезе в гроба, докато спазваше обещанието си. — Както седеше, тя изправи гръб. На лицето й се четеше непокорство. — Сега разбираш ли?

Борн осъзна, че сериозно е подценил това момиче. Дали и с Мойра беше постъпил така? Макар да призна чувствата си към Мойра, той несъзнателно беше направил заключението, че никоя жена не може да бъде толкова силна и толкова невъзмутима, колкото Мари. В това отношение той очевидно беше сгрешил. Трябваше да благодари на руското момиче за проникновението.

Сега Гала се втренчи в него. Внезапният й гняв, изглежда, беше догорял.

— Ти в много отношения си като Леонид. Вече никога няма да се подхлъзнеш от скалата, вече не вярваш в любовта. Като него си осакатен по ужасен начин. Не разбираш ли, направил си твоето настояще толкова безперспективно, колкото и твоето минало. Единственото ти спасение е да намериш някой, който да обичаш.

— Всъщност намерих — отвърна Борн. — Сега тя е мъртва.

— Никоя друга ли няма?

Борн кимна.

— Може би има.

— Тогава трябва да я прегърнеш, вместо да бягаш — Тя плесна с ръце. — Прегърни любовта. Това щях да кажа на Леонид ако сега той беше тук вместо теб.

Три преки по-нататък, паркирал на бордюра, Яков — шофьорът, който докара Гала и Борн — отвори капака на мобилния си телефон и натисна бутон за бързо избиране. Когато чу познатия глас, каза:

— Оставих ги пред „Метропол“ преди по-малко от десет минути.

— Дръж ги под око — отвърнаха му. — Ако напуснат хотела кажи ми. После ги проследи.

Яков се съгласи, обърна колата и паркира срещу входа на хотела. После набра друг номер и предаде същата информация на друг свой клиент.

— За малко изпуснахме пратката — каза Девра, докато се отдалечаваха от катастрофата. — Най-добре веднага да тръгнем за Истанбул. Следващият човек за свръзка, Хайнрих, има цели два часа преднина.

Двамата пътуваха в мрака и се бореха с чупките, завоите и серпентините. Черната планина с трептящи снежни наметала беше техен безмълвен, неизменен спътник. Пътят беше толкова разбит, сякаш се намираха във военна зона. На едно място гумите поднесоха върху леда и колата се завъртя, но Аркадин запази хладнокръвие. Намали скоростта и натисна леко спирачките няколко пъти, докато изключваше колата от скорост, а после изгаси двигателя. Спряха край снежна пряспа.

— Надявам се Хайнрих да е имал същите проблеми — каза Девра.

Аркадин пак запали колата, но не можа да се изтегли достатъчно назад, за да я задвижи. Слезе и заобиколи отзад, Девра застана зад волана. Не намери нищо полезно в багажника, затова се добра на няколко крачки до дърветата и отчупи големи клони, които вклини пред дясната задна гума. Удари два пъти по калника и Девра настъпи газта. Колата изхърка и застена. Гумите се завъртяха и изстреляха нагоре струи зърнест сняг. После грайферите допряха клоните, завъртяха се върху тях и ги прескочиха. Колата беше освободена.