Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— По това време къде се срещаше с Икупов?

— Никога не съм го срещала. Леонид служеше за посредник.

Сега умът на Борн препускаше, за да подреди тухличките, които Гала му подаваше, в правилен ред.

— Ти знаеш, нали, че Леонид уби Пьотър — Борн, разбира се, не беше сигурен дали знае, но предвид обстоятелствата това изглеждаше много вероятно.

— Не — пребледня Гала. — Това е невъзможно.

— Можеш да се сетиш как се е случило. Самият Икупов не е убил Пьотър, това със сигурност трябва да ти е ясно. — Той гледаше как в очите й се надига страх. — На кого може да се е доверил Икупов да го направи? Леонид е бил единственият друг човек, който знае, че шпионираш Пьотър за Икупов.

Истината в думите на Борн се отпечата върху лицето на Гала. Докато тя още беше в шок, Борн продължи:

— Моля те, кажи ми цялото име на Леонид.

— Какво?

— Просто направи каквото ти казвам — повтори Борн. — Това може да е единственият начин да го спасим от убийците на Казанская.

— Но ти си от Казанская.

Като вдигна ръкава си, Борн й даде да разгледа по-отблизо фалшивата татуировка.

— От Казанская тази вечер чакаха Леонид в апартамента на Тарканян.

— Не ти вярвам. — Тя се облещи. — Ти какво правеше там?

— Тарканян е мъртъв — каза Борн. — Сега искаш ли да помогнеш на мъжа, който казваш, че обичаш?

— Наистина обичам Леонид! Не ми пука какво е направил.

В този момент шофьорът силно изруга и се завъртя от мястото си.

— Клиентът ми идва.

— Давай — пришпори Гала Борн. — Напиши името му.

— Сигурно нещо се е случило във ВИП-а — каза шофьорът. — Мамка му, изглежда бесен. Трябва веднага да се махате оттук.

Борн сграбчи Гала, отвори откъм улицата и почти заби вратата в бронята на профучаващо такси. Даде му сигнал да спре с пълна шепа рубли и в една крачка направи прехода от западния лукс към източната мизерия. Гала Нематова се изтръгна от него, докато влизаше в жигулито. Той я сграбчи за гърба на коженото палто, но тя го съблече и хукна да бяга. Таксиметровият шофьор натисна газта и в купето се разнесе зловоние от бензинови изпарения, които така задавиха Борн, че трябваше да навие ръчката и да свали прозореца. В този момент видя двамата мъже, които бяха седели на масата й, да излизат от клуба. Те се огледаха наляво-надясно. Един от тях видя тичащата фигура на Гала, посочи на другия и двамата хукнаха след нея.

— Следвай тези мъже! — изкрещя Борн на шофьора.

Онзи имаше безизразно лице с подчертано азиатски черти. Беше дебел, мазен и говореше руски с отвратителен акцент. Очевидно не му беше майчин език.

— Шегуваш се, нали?

Борн му хвърли още рубли.

— Не, не се шегувам!

Шофьорът сви рамене, с усилие превключи на първа и отпусна педала на газта.

В този момент двамата мъже настигнаха Гала.

По това време Леонид Данилович Аркадин и Девра обмисляха как да се доберат до Хайдар, без хората на Девра да разберат за това.

— Най-добре ще е да го измъкнем от неговата среда — каза Аркадин. — Но за това трябва да знаем къде ходи обикновено. Нямам време…

— Знам един начин — каза Девра.

Двамата седяха един до друг на легло на първия етаж в малка странноприемница. Стаята не беше кой знае какво — легло, стол, разнебитен скрин, — но имаше собствена баня и душ с изобилна гореща вода, който използваха един след друг. А най-хубавото беше, че бе топло.

— Хайдар е комарджия — продължи тя. — Почти всяка вечер се пъха в задното помещение на едно местно кафене. Познава собственика, който ги оставя да играят, без да им налага такса. Всъщност веднъж седмично той играе с тях. — Тя погледна часовника си. — Сега трябва да е там.

— Каква полза от това? Твоите хора със сигурност ще го пазят.

— Точно така, затова няма да приближаваме мястото.

Час по-късно те седяха в колата под наем отстрани на двупосочното шосе. Светлините бяха изгасени. Замръзваха. По всичко личеше, че сняг ще завали, но засега ги беше подминал. Полумесецът плуваше в небето и разкриваше мимолетни облаци и синкави, втвърдени снежни преспи.

— Това е пътят, по който Хайдар минава на отиване и на връщане от кафенето. — Девра поднесе циферблата на часовника си на лунната светлина. — Всеки момент трябва да се появи.

Аркадин беше зад волана.

— Просто ми покажи колата и остави другото на мен. — Едната му ръка беше на контактния ключ, другата — на скоростния лост. — Трябва да сме готови. Може да има ескорт.

— Ако е с охрана, те са в неговата кола — каза Девра. — Пътищата са толкова лоши, че би им било трудно да го следят от втора кола.