Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Помисли си за Мари — както винаги в такива моменти. Но нея я нямаше и споменът не беше голяма утеха. Липсваха му децата и се зачуди дали не усеща в себе си да клокочи самоличността на Дейвид Уеб. Обзе го отдавнашното, познато отчаяние от времето, когато Алекс Конклин го беше измъкнал от калта и беше създал за него личността на Борн, в която той се вмъкваше като в доспехи. Усети смазващата тежест на живота върху себе си — живот, прекаран в самота, тъжен и изолиран, който можеше да свърши само по един начин.

И тогава мислите му се върнаха към Мойра и колко невероятно трудна беше последната среща с нея. Ако тя е била шпионин, ако е предала Мартин и възнамерява да направи същото и с него, как би постъпил той? Би ли я прехвърлил към Сорая или Вероника Харт?

Но тя не беше шпионин. Никога нямаше да му се наложи да се изправи пред тази главоблъсканица.

По отношение на Мойра чувствата и дългът образуваха сложна плетеница. Знаеше, че тя го обича, и сега, пред лицето на отчаянието, осъзна, че и той я обича. Когато беше с нея, се чувстваше цялостен, но по съвсем различен начин. Тя не беше Мари и той не искаше това от нея. Беше Мойра и това му бе достатъчно.

Докато дойде време да скочи от трамвая в центъра на Москва, снегът беше стихнал до воали от снежинки, подмятани от заблудените пориви на вятъра по огромните открити площади. Градските светлини блестяха на фона на дългата зимна вечер, но проясняващото се небе рязко свали температурата. Улиците бяха задръстени с таксита, карани от цигани — раздрънкани коли от времето на Брежнев, които бавно се влачеха в плътни върволици, така че да не изпуснат клиент.

Борн влезе в едно интернет кафе, плати за петнайсет минути и написа в Google „Китайски летец“. „Китайски летец Джао Да“ — пълното име — се оказа елитен клуб на „Люблянски път“ 25. Станцията на метрото в Китай-город го остави в периферията. От едната страна имаше замръзнал канал, от другата — редица сгради. „Китайски летец“ се забелязваше лесно както заради паркираните отпред беемвета, мерцедеси и поршета, така и заради вездесъщото ято жигули таксита. Тълпата зад кадифено въже беше пресявана от свирепи на вид мъжаги от фейс контрола. Борн отиде до един червен Кайен и потропа на прозореца. Когато шофьорът свали стъклото, Борн извади триста долара.

— Като ме видиш да излизам, това ще е моята кола.

Шофьорът жадно разгледа парите.

— Ясно, господине.

В Москва американските долари бяха по-красноречиви от думите.

— Ами ако клиентът ти излезе междувременно?

— Няма — увери го шофьорът. — Той няма да се появи преди четири.

Още сто долара и Борн мина покрай крещящата, безредна тълпа. Вътре си поръча безвкусна ориенталска салата и пилешки гърди с коричка от бадеми. От високия стол покрай светещия бар наблюдаваше щъкащите насам–натам руски „силовици“ със своите отрупани с диаманти и облечени в къси полички и кожи „девочки“. Това беше новият ред в Русия. Борн знаеше, че мнозина от стария ешелон още са на власт — или бивши „силовици“ на КГБ, или техните потомци, на нож с момчетата от „Соколники“, които изведнъж ставаха много богати. Силовиците бяха хора, издигнали се по времето на Путин от така наречените силови министерства, включително службите за безопасност и армията. Те бяха новата гвардия, съборила олигарсите от времето на Елцин. Без значение силовици или гангстери, те бяха престъпници. Убиваха, изнудваха, осакатяваха, шантажираха; ръцете на всички бяха изцапани с кръв и бяха чужди на угризенията.

Борн огледа масите за Гала Нематова и с изненада откри пет-шест момичета, които отговаряха на описанието, особено при тази приглушена светлина. Беше поразително да наблюдава това житно поле от високи, стройни млади жени, една от друга по-забележителни. Някакъв изкривен вариант на теорията на Дарвин — оцеляване на най-хубавите. Това обясняваше защо в Украйна и Русия има толкова много удивително красиви девойки. Мъжете от тези страни, които през 1947 година са били по на двайсетина години, бяха оцелели след едно от най-мащабните кланета на мъже в човешката история. Бидейки малцинство, те са имали голям избор на жени. Какви съпруги и майки на децата си бяха предпочели? Отговорът беше очевиден, ако се съди по тълпите красавици, които се веселяха из нощните клубове на Русия.

На дансинга се блъскаха въртящи се тела и разпознаването на отделни хора бе невъзможно. Борн забеляза самотно червенокосо момиче, отиде до нея и с жест я покани да танцуват. Оглушителната хаус музика, изригваща от дузина масивни тонколони, заглушаваше всеки разговор. Момичето кимна, хвана го за ръка и двамата с мъка си запроправяха път към ограниченото пространство на дансинга. Следващите двайсет минути можеха да се сравнят с усилна тренировка. Танците не спираха, цветните проблясващи светлини не угасваха, а в гърдите тътнеше мощна музика, бълвана от местна група на име „Текиладжаз“.