Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Тя се плесна по устата и се облегна назад.

— Както и да е, след една такава мисия аз изтеглих късата клечка. От моя отряд на мен се падна да занеса събраните данни в АНС. Тъй като беше черна мисия, разпитът след изпълнението се състоя в тайната квартира във Вирджиния. Не в изисканата библиотека, където са те завели, а в една от клетките на сутерена — без прозорци, без характерни подробности, просто зърнист подсилен бетон. Там, долу, е като във военен бункер.

— И какво видяхте?

— Не какво видях — каза Харт, — а какво чух. Клетките са звукоизолирани, но не и вратите — предполагам, за да могат гардовете в коридорите да чуват какво става. Това, което чух, беше ужасно. Звуците бяха нечовешки.

— Казахте ли на шефовете си в „Блек Ривър“?

— Какъв беше смисълът? Тях не ги засягаше, а дори и да ги е засягало, какво щяха да направят? Да започнат конгресно разследване въз основа на звуците, които чух? АНС щеше да ги подкоси в коленете и да ги извади от бизнеса мигновено. — Тя поклати глава. — Не, чисто и просто тези момчета са бизнесмени. Идеологията им се върти около това колко пари ще могат да източат от правителството.

— Значи сега имаме възможност да направим това, което не сте успяла да направите преди, което не е можела и „Блек Ривър“.

— Точно така — каза Харт. — Искам да се сдобия със снимки, с видеоматериал, с абсолютно доказателство за това, което АНС прави там, долу, за да мога лично да представя доказателството на президента. Там ще влезете ти и Тайрон. — Тя бутна чинията си настрани. — Искам главата на Лутър Лавал върху поднос и, Боже мой, ще я получа.

Заради трупа и кръвта по седалките Борн беше принуден да изостави волгата. Но преди да тръгне, той взе мобилния телефон на Баронов, както и парите му. Беше много студено. Заедно с неестествения мрак на зимния следобед дойде и снегът, който се вихреше на тежки талази. Борн знаеше, че трябва да се махне от района колкото се може по-бързо. Извади сим картата от телефона си, сложи я в мобилния на Баронов, а после хвърли своя в отводнителна шахта. С новата си самоличност като Фьодор Иванович Попов той не можеше да си позволи да притежава мобилен телефон на американски производител.

Тръгна приведен в снега и виелицата. След няколко преки, сгушен в един вход, той използва телефона на Баронов, за да се обади на своя приятел Борис Карпов. Гласът от другия край на линията охладня:

— Полковник Карпов вече не е във Федералната служба по безопасност.

Студени тръпки полазиха Борн. Русия не се беше променила дотам, че светкавичните уволнения по изфабрикувани обвинения да останат в миналото.

— Трябва да се свържа с него — каза Борн.

— Той вече е във Федералната агенция против наркотиците. — Гласът изрецитира местен телефонен номер, преди внезапно да затвори.

„Това обяснява отношението“, помисли си Борн. Директор на Федералната агенция против наркотиците беше Виктор Черкезов. Но много хора го имаха за доста повече от това — смятаха го за силовик, който ръководи толкова мощна организация, че някои бяха почнали да я наричат ФСБ-2. Наскоро вътре в правителството беше избухнала война между Черкезов и Николай Патрушев, директорът на ФСБ, наследник на прословутото КГБ. Силовикът, който щеше да спечели тази война, вероятно щеше да стане следващият президент на Русия. Ако Карпов беше преминал от ФСБ във ФСБ–2, значи Черкезов беше спечелил предимство.

Борн се обади в централата на Агенцията против наркотиците, но му казаха, че Карпов го няма и не могат да го свържат с него.

Известно време обмисляше дали да се обади на човека, прибрал зила на Баронов от паркинга на „Крокус Сити“, но почти веднага се отказа. Баронов загина заради него; не искаше и други жертви да тежат на съвестта му.

Вървя до трамвайна спирка. Качи се на първия трамвай, който се появи от мрака. Използва шала, който купи от бутик в „Крокус Сити“, за да прикрие следите, оставени по врата му от жицата. Кръвта засъхна веднага на мразовития въздух.

Трамваят се тресеше и трополеше по релсите. Притиснат от вонящата, шумна тълпа вътре, Борн се чувстваше напълно съсипан. Не само че беше открил килър от Казанская да го чака в апартамента на Тарканян, но и човекът за свръзка беше удушен от убиец на АНС, пратен да ликвидира Борн. Чувстваше се по-самотен от всякога. Плачеха бебета, мъже шумоляха с вестници, жени си бъбреха, старец с големи, кокалести ръце се преви над бастуна си и тайно хвърли поглед към младо момиче, погълнато от своя манга комикс. Това е животът, гъмжи навсякъде около него — клокочещ поток, който се разклоняваше, заобикаляше го и го оставяше безмълвен и сам.