Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Над главата на червенокосата Борн улови погледа на поредната блондинка. Само че тази беше различна. Борн сграбчи партньорката си за ръката и се промуши още по-навътре сред завихрената маса танцьори. Към смесицата от парфюми, одеколони и пот се прибавяше и острият мирис на нагорещен метал.

Борн продължи да танцува, докато не се убеди, че русата девойка, която танцуваше с широкоплещестия гангстер, наистина е Гала Нематова.

— Вече няма да е същото — каза доктор Митън.

— Какво значи това, по дяволите? — излая към офталмолога, надвесен над него, Антъни Прауис, седнал на неудобен стол в тайната квартира на АНС в покрайнините на Москва.

— Господин Прауис, не мисля, че сте в най-добрата си форма, за да чуете пълната диагноза. Защо не почакаме, докато шокът…

— Първо, не съм в шок — излъга Прауис. — И, второ, няма време да чакам. — Това беше самата истина: бе изгубил следите на Борн и трябваше да го открие възможно най-бързо.

Доктор Митън въздъхна. Беше очаквал точно такъв отговор; всъщност всичко друго би го изненадало. Все пак имаше професионална отговорност към своя пациент, въпреки че той беше на договор с АНС.

— Означава — каза Митън, — че вече никога няма да виждате с това око. Поне не достатъчно добре.

Прауис седеше с отметната назад глава; увреденото му око беше обездвижено с капки, така че проклетият офталмолог да може да го разглежда.

— Подробностите, моля.

Доктор Митън беше висок, слаб и с тесни рамене. Върху оплешивяващата му глава беше сресан кичур дълга коса, а от гърлото му стърчеше изпъкнала адамова ябълка, която нелепо подскачаше при говорене или преглъщане.

— Предполагам, че ще можете да различите движение и тъмно от светло.

— Това ли е всичко?

— От друга страна — продължи доктор Митън, — когато отокът спадне, е възможно да се окажете напълно сляп с това око.

— Хубаво, сега знам най-лошото. Просто ме оправете, за да мога да се махна оттук, по дяволите.

— Не ви препоръчвам…

— Изобщо не ми пука какво препоръчвате — сопна се Прауис. — Правете каквото казвам или ще ви извия мършавия пилешки врат.

Доктор Митън изпъшка от възмущение, но знаеше, че е по-добре да не възразява на агент. Изглежда, всичките бяха такива сприхави още по рождение, а с времето положението само се влошаваше.

Докато офталмологът се грижеше за окото му, Прауис кипеше отвътре. Не само че не беше успял да ликвидира Борн, но и му позволи трайно да го осакати. Беше бесен на себе си, че се обърна и избяга, макар да знаеше, че когато жертвата вземе надмощие, трябва да напуснеш сражението колкото се може по-бързо.

Все пак Прауис никога нямаше да си го прости. Не заради силната болка — той имаше невероятно висок праг на издръжливост. Не и заради разменените роли — Прауис скоро щеше да оправи положението. Проблемът беше в самото око. Още от дете изпитваше болезнен страх да не ослепее. Баща му беше загубил зрението си при случайно падане, докато слизал от движещ се автобус. При удара се бяха отлепили и двете му ретини. Тогава офталмолозите още не можеха да залепват ретина обратно на мястото й. Шестгодишното дете с ужас беше наблюдавало как баща му от ведър и енергичен човек се превръща в озлобен, затворен в себе си особняк. Именно този ужас го облада в мига, в който Джейсън Борн заби палец дълбоко в окото му.

Докато седеше на стола, потънал в мрачни мисли, Прауис усети в себе си нарастваща решимост. Обеща си да намери Джейсън Борн и да го накара да си плати за вредата, която му беше нанесъл — щеше да си плати скъпо, преди Прауис да го убие.

Професор Спектър председателстваше ректорски съвет в университета, когато личният му мобилен телефон завибрира. Той веднага обяви петнайсетминутна почивка, напусна залата, закрачи надолу по коридора и излезе отвън на двора.

Когато стигна на безопасно разстояние, отвори капака на мобилния си телефон и чу гласа на Немецов да жужи в ухото му. Немецов беше човекът, на когото Баронов се беше обадил да смени колите пред „Крокус Сити“.

— Баронов е мъртъв? — възкликна Спектър. — Как е станало?

Той слушаше, докато Немецов описваше атаката в колата пред жилищния блок на Тарканян.

— Наемен убиец от АНС — завърши Немецов. — Чакаше Борн, за да го удуши, както направи с Баронов.

— А Джейсън?

— Оцеля. Но убиецът също избяга.

Спектър усети как го залива вълна от облекчение.

— Намери човека на АНС, преди той да е намерил Джейсън, и го убий. Ясно?

— Пределно ясно. Но не трябва ли да се свържем и с Борн?