Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Един автомобил — каза Аркадин. — Толкова по-добре.

Миг по-късно от мрака изплува движеща се светлина.

— Фарове — настръхна Девра. — От там трябва да се появи.

— Ще познаеш ли колата му?

— Да. — В този район няма много коли. Повечето са стари товарни камиони.

Светлината стана по-ярка. После, щом автомобилът изкачи възвишението, се видяха и самите фарове. По разположението им Аркадин позна, че е кола, а не камион.

— Той е — каза Девра.

— Излизай — нареди Аркадин. — Тръгвай! Веднага!

— Продължавай! — викна Борн на шофьора. — Само на първа, докато не ти кажа друго.

— Не мисля…

Но Борн вече беше отворил вратата откъм бордюра и тичаше към двамата мъже. Единият беше хванал Гала, а другият се обръщаше и вдигаше ръка, вероятно като знак към една от чакащите коли. Борн го удари в корема с две ръце и стовари главата му върху вдигнатото си коляно. Зъбите на мъжа изтракаха и той се строполи.

Вторият мъж завъртя Гала така, че да е между него и Борн. Търсеше оръжието си, но Борн беше твърде бърз. Като се пресегна покрай Гала, Борн се нахвърли върху него. Мъжът се отмести, за да спре Борн, и Гала заби токчето си върху ходилото му. На Борн му трябваше точно такова разсейване. С ръка около кръста на Гала, той я издърпа встрани и нанесе зловещ удар отдолу в гърлото на мъжа. Онзи рефлексивно вдигна двете си ръце, задави се и едва не повърна. Борн му нанесе два бързи удари в корема и той също се стовари на паважа.

— Хайде!

Борн грабна Гала за ръката и тръгна към таксиджията, който караше бавно по улицата с отворена врата. Борн бутна Гала вътре, качи се след нея и затръшна вратата.

— Тръгвай! — изкрещя на шофьора. — Веднага!

Като трепереше от студа, Гала нави ръчката и затвори прозореца.

— Името ми е Яков — каза шофьорът, като изви врат, за да ги погледне в огледалото за обратно виждане. — Големи вълнения ми създавате тази вечер. Ще има ли и още? Къде да ви закарам?

— Просто карай — каза Борн.

Няколко преки по-нататък той установи, че Гала го гледа вторачено.

— Ти не ме излъга — отрони тя.

— Нито пък ти. Очевидно Казанская мислят, че ти знаеш къде е Леонид.

— Леонид Данилович Аркадин. — Тя още се опитваше да си поеме дъх. — Така се казва. Ти това искаше да знаеш, нали?

— Всъщност искам среща с Дмитрий Маслов.

— С главатаря на Казанская? Ти си луд.

— Леонид се е забъркал в много лоша компания — каза Борн. — Изложил те е на опасност. Докато не успея да убедя Маслов, че ти не знаеш къде е Аркадин, никога няма да си в безопасност.

Разтреперана, Гала с мъка облече пак коженото си палто.

— Защо ме спаси? — Тя загърна слабата си фигура. — Защо го правиш?

— Защото не мога да оставя Аркадин да те хвърли на вълците.

— Няма такова нещо — възрази тя.

— Ти как би го нарекла?

Тя отвори уста, пак я затвори и прехапа устни, сякаш можеше да намери отговор в болката си.

Бяха стигнали до вътрешното „Садовое кольцо“. Колите фучаха край тях с шеметна скорост.

— Накъде? — попита през рамо шофьорът.

За момент настъпи мълчание. После Гала се наведе напред и му даде адрес.

— И къде, по дяволите, се намира това? — попита шофьорът.

Това им беше другата особеност на тези шофьори. Тъй като почти никой от тях не беше московчанин, те нямаха никаква представа къде се намира каквото и да е. Гала невъзмутимо му даде указания и жигулата, обвита в облак бензинови изпарения, се вклини в хаотичния трафик.

— Тъй като не можем да се върнем в апартамента — каза Гала, ще отидем у приятелката ми. Правила съм го и преди. Тя е свикнала.

— Казанская знаят ли за нея?

Гала се намръщи.

— Не мисля, не.

— Не можем да рискуваме. — Борн даде на таксиджията адреса на един държан от американци хотел на Червения площад.

— Това е последното място, на което ще им хрумне да те търсят — каза той, докато шофьорът превключваше скоростите.

Останал сам в колата, Аркадин запали мотора и потегли. Натисна педала на газта и ускори толкова рязко, че главата му се залепи за облегалката, като миг преди да се блъсне в десния край на Хайдаровата кола, включи фаровете си. Различи бодигардовете на Хайдар на задната седалка. Тъкмо се обръщаха, когато колата на Аркадин ги застигна и разтресе. Задницата поднесе наляво и колата се завъртя; Аркадин рязко наби спирачки, блъсна се в дясната задна врата и я проби. Хайдар, който се бореше с волана, напълно изгуби контрол над колата. Тя изскочи от пътя и сега предницата й беше в посоката, от която дойде. Задната й част се удари в едно дърво, бронята се строши на две, багажникът се огъна и колата спря като осакатено животно. Аркадин отби от пътя, паркира и излезе, като крачеше наперено към Хайдар. Фаровете му светеха право в потрошената кола. Той виждаше Хайдар зад кормилото, в съзнание и явно в шок. Само един от мъжете на задната седалка се виждаше. Главата му беше отметната назад и на една страна. По лицето му имаше кръв — черна и лъскава на пронизващата светлина.