Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Хайдар уплашено се сви, щом Аркадин тръгна към бодигардовете. И двете задни врати бяха толкова изкривени, че не можеха да се отворят. С лакът Аркадин строши близкото задно стъкло и надникна вътре. Един от мъжете беше заклещен, а горната половина на тялото му лежеше в скута на останалия в седнало положение бодигард. Никой от двамата не помръдваше.

Щом Аркадин понечи да измъкне Хайдар иззад волана, Девра с гръм и трясък се появи от мрака. Очите на Хайдар се разшириха от удивление, щом я позна. Тя се спусна към Аркадин и се стовари отгоре му, при което той политна.

Хайдар гледаше удивен как се търкалят по снега, осветявани сегиз-тогиз от фаровете. Хайдар я виждаше как го удря. Много по-едрият мъж отвръщаше, като постепенно взе надмощие. Тогава Девра се отдръпна. Хайдар видя нож в ръката й. Тя го забоде в мрака, като удряше отново и отново.

Когато Девра пак се изправи срещу светлините, той забеляза, че тя диша тежко. В ръката й нямаше нищо. Хайдар предположи, че е оставила ножа забит в своя противник. Тя залитна за миг, омаломощена от борбата. После се насочи към Хайдар. Рязко дръпна неговата врата.

— Добре ли си? — попита.

Той кимна, като се отдръпна от нея.

— Казаха ми, че си се обърнала срещу нас и си минала от другата страна.

Тя се засмя.

— Просто исках копелето да си мисли. Той успя да спипа Шуменко и Филя. След това реших, че единственият начин да оцелея, е да играя с него, докато ми се отвори възможност да го убия.

Хайдар кимна.

— Това е финалната битка. Мисълта, че си станала предателка, беше обезсърчаваща. Знам, някои от нас мислеха, че си се възползвала от връзката си с Пьотър. Но не и аз. — Шокът изчезваше от погледа му. Връщаше се старият лукав блясък.

— Къде е пакетът? — попита тя. — В безопасност ли е?

— Предадох го на Хайнрих тази вечер — докато играхме карти.

— Той замина ли за Мюнхен?

— Защо, по дяволите, да стои тук и минута повече, отколкото е необходимо? Той мрази това място. Предполагам, че ще шофира до Истанбул, за да хване както обикновено ранния вечерен полет. — Очите му се присвиха. — Защо искаш да знаеш?

Той тихо изскимтя, щом Аркадин изникна от мрака. Като погледна от Аркадин към Девра и обратно, Хайдар каза:

— Какво става? Видях те как го намушка до смърт.

— Видя каквото ние искахме да видиш — Аркадин подаде на Девра оръжието си и тя застреля Хайдар между очите.

Върна се при Аркадин и му подаде пистолета с приклада напред. Когато проговори, в гласа й ясно личеше предизвикателство:

— Сега вече доказах ли ти?

Борн се регистрира в хотел „Метропол“ като Фьодор Иванович Попов. Нощният администратор изобщо не се смути от присъствието на Гала, нито пък поиска неин документ за самоличност. Този на Попов беше достатъчен според правилника на хотела. Фоайето с неговите позлатени аплици и украшения, с блестящите кристални полилеи някак напомняше епохата на царизма — дизайнерите бяха отвърнали поглед от бруталната съветска архитектура.

Борн и Гала се качиха с един от облицованите с коприна асансьори на седмия етаж. Борн отвори вратата на тяхната стая с електронно кодирана карта. След като направи старателен оглед, й позволи да влезе. Тя свали коженото си палто. Щом седна на леглото, късата й поличка се плъзна още по-нагоре по бедрата, но на нея, изглежда, й беше безразлично.

Като се наведе напред, с лакти на коленете, тя каза:

— Благодаря ти, че ме спаси. Но честно казано, не знам какво ще правя сега.

Борн издърпа стола, който стоеше пред бюрото, и седна с лице към нея.

— Първото, което трябва да направиш, е да ми кажеш дали знаеш къде е Аркадин.

Гала се загледа в килима между стъпалата си. Потри рамене, сякаш още й беше студено, макар в стаята да беше достатъчно топло.

— Добре — каза Борн. — Да говорим за друго. Знаеш ли нещо за Черния легион?

Тя изправи глава и сбърчи вежди.

— Странно е, че ги споменаваш.

— Защо да е странно?

— Леонид говореше за тях.

— Аркадин от тях ли е?

Гала се изсмя.

— Сигурно се шегуваш! Не, всъщност той никога не ми е говорил за тях. Искам да кажа, че ги споменаваше от време на време, когато отиваше да види Иван.

— А кой е Иван?

— Иван Волкин. Стар приятел на Леонид. Преди беше в групировката. Леонид ми каза, че от време на време главатарите му искат съвети, затова познава всички играчи. Той сега е нещо като историк на подземния свят. Както и да е, при него ходеше Леонид.

Това заинтригува Борн.

— Можеш ли да ме заведеш при него?