Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Едра жена на име Етникова се представи като прекия началник на Олег Иванович Шуменко — явно във винарната началниците нямаха край. Раменете на жената бяха широки колкото и тези на Аркадин, а лицето й беше кръгло, червендалесто, със следи от злоупотребяване с водка, с необичайно дребни черти като на кукла. Носеше косата си вързана като руска бабичка от село, но явно беше важна началничка.

Щом поиска да узнае какво работи Аркадин, той извади един от многото документи за самоличност, които носеше. Този го определяше като полковник от украинските служби за сигурност. След като видя служебната му карта, Етникова клюмна като неполивано цвете и му показа къде да намери Шуменко.

Следвайки нейните указания, Аркадин тръгна от коридор на коридор. Отваряше вратите наред, надничаше в кабинети, малки стаички с инвентар, складове и всякакви подобни, след което се извиняваше на обитателите им.

Когато Аркадин го откри, Шуменко работеше във ферментационното помещение. Беше тънък като тръстика и много по-млад, отколкото Аркадин си представяше — на трийсетина години. Имаше гъста златиста коса, която стърчеше от главата му като множество петльови гребени. От един портативен плеър се носеше музика на британската група „Кюр“. Аркадин беше чувал много пъти песента в московските клубове, но тук, в земеделския край на Крим, му звучеше тревожно.

Шуменко стоеше върху тясно мостче на четири метра височина, превит над устройство от неръждаема стомана с размерите на син кит. Изглежда, душеше нещо, вероятно последната партида шампанско, което приготвяше. Вместо да спре музиката, Шуменко махна на Аркадин да се качи при него.

Без да се колебае, Аркадин изкачи отвесната стълба и бързо се метна на мостчето. Неясните, леко сладникави миризми на ферментацията погъделичкаха ноздрите му и го накараха енергично да потърка нос, за да не започне да киха. Тренираният му поглед светкавично обходи района в непосредствена близост и запомни най-малките подробности, независимо колко незначителни бяха.

— Олег Иванович Шуменко?

Тъничкият младеж остави настрана папката, върху която си водеше бележки.

— На вашите услуги. — Носеше костюм, който не му прилягаше. Сложи писалката, която използваше, в горния си джоб при още няколко подредени там. — А вие сте?

— Приятел на Пьотър Зилбер.

— Никога не съм чувал за него.

Но очите му вече го бяха издали. Аркадин се пресегна и усили музиката.

— Той е чувал за вас, Олег Иванович. Всъщност вие сте доста важен за него.

С фалшива усмивка на лицето Шуменко отговори:

— Нямам представа за какво говорите.

— Станала е фатална грешка. Той иска документът да се върне.

Шуменко, все още усмихнат, пъхна ръце в джобовете си.

— Още веднъж трябва да ви кажа…

Аркадин го сграбчи, но в дясната ръка на Шуменко се появи самозаряден ГШ-18, който сочеше в сърцето на Аркадин.

— Хм, в най-добрия случай прицелът им е приемлив — каза Аркадин.

— Моля, не мърдай. Който и да си — и не си прави труда да ми казваш име, което при всяко положение ще е фалшиво — ти не си приятел на Пьотър. Той сигурно е мъртъв. И то може би от твоята ръка.

— Но дръпването на спусъка е относително трудно — продължи Аркадин, сякаш не слушаше. — Така че това ще ми даде още една десета от секундата.

— Една десета от секундата е нищо.

— Само толкова ми трябва.

Шуменко се отдръпна, както на Аркадин му се искаше, към извитата част на контейнера, за да си осигури по-безопасна дистанция.

— Дори да скърбя за смъртта на Пьотър, ще защитавам нашата мрежа с живота си.

Той отстъпи по-назад, след като Аркадин направи още една крачка към него.

— Тук се пада от високо, затова те съветвам да се обърнеш, да слезеш обратно по стълбата и да изчезнеш в клоаката, от която си изпълзял.

Докато Шуменко отстъпваше, дясното му стъпало се подхлъзна на петно ферментирала каша, която Аркадин беше забелязал по-рано. Дясното коляно на Шуменко се огъна под него, ръката, която държеше пистолета, се вдигна в инстинктивно движение, за да не загуби равновесие.

С една голяма крачка Аркадин влезе в периметъра на своята защита. Замахна да грабне оръжието, но не успя. Юмрукът му удари Шуменко по дясната буза и запокити младежа назад в стената на контейнера, в пролуката между два издадени лоста. Шуменко замахна с ръка в хоризонтална дъга, мерникът върху цевта на пистолета одраска отгоре носа на Аркадин и го разкървави.

Аркадин отново замахна към оръжието и превити до изпъкналата стоманена повърхност, двамата мъже се вкопчиха един в друг. Шуменко беше изненадващо силен за толкова слаб човек и добре владееше ръкопашния бой. Имаше подходящ отговор на всяка атака, която Аркадин предприемаше срещу него. Сега бяха много близо един от друг, разделяше ги по-малко от педя. Крайниците им действаха бързо — изрязваха ръце, лакти, китки, дори рамене, за да причинят болка или да я сведат до минимум.