Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Аркадин се регистрира в хотел „Област“, където всичко, включително и стените, изглеждаше като направено от хартия. Мебелите бяха покрити с дамаска на противни мотиви, чиито цветове се блъскаха като врагове на бойното поле. Струваше му се, че стаята всеки момент може да пламне като факла. Отбеляза си наум да не пуши в леглото.

На долния етаж, във фоайето, Аркадин помоли администратора, който приличаше на гризач, да му препоръча място с топла вечеря, после поиска телефонния указател. Взе го и се оттегли на един поизтърбушен тапициран стол до прозореца, от който се виждаше площад „Адмирал Нахимов“. А там, на великолепен плинт, беше и самият той, героят от предната отбрана на Севастопол, който се взираше в Аркадин с каменно лице, сякаш беше наясно какво предстои. Този град, както и много други в бившия Съветски съюз, беше пълен с паметници от миналото.

Като хвърли последен поглед към превилите рамене минувачи, които бързаха под проливния дъжд, Аркадин насочи вниманието си към указателя. Името, което Пьотър Зилбер беше издал, преди да се самоубие, беше Олег Шуменко. Аркадин съжаляваше, че не можа да измъкне повече от Зилбер, и сега трябваше да прелиства телефонния указател и да търси Шуменко. Той отбеляза петимата изброени, върна указателя на администратора и излезе отвън на вятъра в непрогледния мрак.

Първите трима Олег Шуменко не му вършеха работа. Аркадин се престори на близък приятел на Пьотър Зилбер и каза на всеки от тях, че има спешно съобщение от Пьотър и трябва да го предаде лично. Те го погледнаха безучастно и поклатиха глави. Аркадин четеше в очите им, че нямат никаква представа кой е Пьотър Зилбер.

Четвъртият Шуменко работеше в „Югрефтрансфлот“, който поддържаше най-голямата флотилия от хладилни кораби в Украйна. Тъй като „Югрефтрансфлот“ беше публична компания, на Аркадин му отне известно време само да влезе и да види Шуменко, който беше директор по транспорта. Както навсякъде в бившия Съветски съюз бюрократичните спънки бяха толкова големи, че спираха почти напълно работата. Аркадин недоумяваше как изобщо нещо се е вършело в обществения сектор.

Най-после Шуменко се появи и въведе Аркадин в тесния си кабинет, като се извиняваше за забавянето. Той беше дребен мъж с много тъмна коса, малки уши и ниско чело на неандерталец. Когато Аркадин се представи, Шуменко каза:

— Очевидно сте сбъркали човека. Не познавам Пьотър Зилбер.

Аркадин провери в списъка си.

— Остана ми само още един Олег Шуменко.

— Нека погледна — Шуменко се консултира със списъка. — Жалко, че не дойдохте първо при мен. Тези тримата са ми братовчеди. А петият, този, който още не сте видели, няма да ви е от полза. Почина. Инцидент по време на риболов преди шест месеца. — Той върна обратно списъка на Аркадин. — Но не всичко е изгубено. Има още един Олег Шуменко. Макар да не сме роднини, хората винаги ни бъркат, защото имаме едно и също бащино име, Иванович. Той няма стационарен телефон, ето защо постоянно се обаждат на мен.

— Знаете ли къде мога да го намеря?

Олег Иванович Шуменко погледна часовника си.

— По това време, да, трябва да е на работа. Той е винар, разбирате ли. Прави шампанско. Ясно ми е защо французите не искат да се разрешава употребата на този термин за вино, което не е произведено в техния регион Шампан. — Той се подсмихна. — И все пак севастополската винарна произвежда доста добро шампанско.

Той изведе Аркадин от кабинета си и го насочи през еднообразни коридори към огромното главно преддверие.

— Познавате ли града, господин Аркадин? Севастопол е разделен на пет района. Ние сме в Гагарински район, наречен на първия космонавт в света Юрий Алексеевич Гагарин. Това е западната част на града. На север е Нахимовски район, където са гигантските сухи докове. Вероятно сте слушали за тях. Не? Няма значение. В източната част, далеч от водата, е селскостопанската част на града — пасища и лозя, великолепни дори и по това време на годината.

Той прекоси мраморния под и отиде до дълга банка, зад която седяха половин дузина служители и гледаха така, сякаш са имали съвсем малко работа през последната година. От един от тях Шуменко получи карта на града, на която нарисува нещо. После я подаде на Аркадин и посочи звездата, която беше отбелязал.

— Тук е винарната. — Той погледна навън. — Небето се прояснява. Кой знае, докато стигнете дотам, може дори да се появи слънце.

Борн крачеше по улиците на Джорджтаун в безопасност под прикритието на тълпите колежани и студенти, които кръстосваха калдъръмената настилка и търсеха бира, момичета, момчета. Той дискретно вървеше по петите на мъжа от ресторанта, а мъжът на свой ред следеше Мойра.