Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Борн успя да вземе добра преднина, тъй като автомобилът се забави от мудния трафик, който се разделяше там, където „Ем Стрийт“ и „Пенсилвания Авеню“ се пресичаха на Двадесет и девета улица. Когато приближаваше светофара, видя как колата потегля и разбра, че са го забелязали. Колелото, което предизвика бъркотия и блъсканица на червен светофар, се набиваше на очи, макар че велосипедистът се боеше тъкмо от това.

Като направи най-доброто в тази влошаваща се ситуация, Борн обърна внимание на вятъра и последва засилващия се автомобилът по разклона, докато поемаше по „Пенсилвания авеню“. Задръстването попречи на черната кола да ускори още, а освен това попаднаха на още един червен светофар. Този път Борн беше подготвен, че колата ще тръгне направо. Като криволичеше между автомобилите, той пак засили колелото и прекоси на червено заедно с джипа. Но точно когато навлизаше в следващото кръстовище, една компания пияни тийнейджъри се изсипаха от бордюра и тръгнаха да пресичат улицата. Те препречиха пътя зад черната кола и вдигнаха такава врява, че или не чуха предупредителния вик на Борн, или не им пукаше. Той беше принуден рязко да свърне вдясно. Предната му гума удари бордюра и колелото се вдигна. Хората пред него се пръснаха, защото то се превърна в насочен снаряд. Борн успя да го удържи в движение, след като се приземи, но просто нямаше накъде да го обърне, без да се забие в друга група хлапета. Натисна спирачките, но без особен ефект. Като се наклони надясно, Борн остави колелото легнало настрани и докато то се влачеше по цимента, съдра десния си крачол.

— Добре ли сте?

— Какво се опитвахте да направите?

— Не видяхте ли червения светофар?

— Можеше да се убиете или пък някой друг!

Заля го буря от гласове, докато минувачите го обграждаха и се опитваха да му помогнат да се измъкне изпод колелото. Борн им благодари, докато се изправяше на крака. Той измина няколкостотин метра надолу по улицата, но както се опасяваше, черната кола отдавна беше изчезнала.

Като изригна порой от вулгарни ругатни, Аркадин затършува из джобовете на Шуменко, който лежеше и потреперваше на окървавеното мостче във ферментационното помещение на севастополската винарна. Докато ровеше, се чудеше как може да е такъв глупак. Беше направил точно каквото Шуменко поиска от него, тоест да го убие. Шуменко по-скоро би умрял, отколкото да разкрие името на следващия човек в мрежата на Пьотър Зилбер.

Все пак имаше шанс нещо в личните му вещи да отведе Аркадин по-нататък. Вече беше натрупал малка купчинка монети, банкноти, клечки за зъби и други дреболии. Разгъна всяко късче хартия, на което попадна, но никое не съдържаше име или адрес, а само списъци с химикали, вероятно тези, от които винарната се нуждаеше за ферментацията или периодичното почистване на цистерните.

Портфейлът на Шуменко беше жалка картинка — тъничък като треска. В него имаше избеляла снимка на възрастни мъж и жена, усмихващи се към слънцето и фотоапарата — Аркадин реши, че са родителите на Шуменко, — презерватив в износена станиолена опаковка, шофьорска книжка, регистрация на автомобил, членска карта за яхтклуб, полица за дължими десет хиляди хривни — малко под две хиляди американски долара, — две касови бележки, едната от ресторант, другата от нощен клуб, стара снимка на усмихнато младо момиче.

Докато прибираше разписките, единствените смислени следи, които беше открил, той небрежно подхвърли полицата. На обратната страна, написано с ясен, заострен женски почерк, стоеше името ДЕВРА. Аркадин искаше да потърси още, но чу пращене на електроника, а после и вресливия глас на Етникова. Той се огледа и видя старомодна радиостанция, която висеше на каишката си от парапета. Като набута хартийките в джоба си, той забърза по мостчето, спусна се по стълбата и излезе от помещението за ферментация на шампанско.

Началничката на Шуменко, Етникова, крачеше към него по лабиринта от коридори, сякаш беше начело на Червената армия и влизаше във Варшава. Дори от това разстояние той успя да види смръщеното й лице. За разлика от руските му документи за самоличност украинските бяха едни хартийки. Щяха да минат повърхностен тест, но всяка проверка би довела до арестуването му.

— Обадих се на органите на държавна сигурност в Киев. Малко се поровиха за теб, полковник. — Тонът на Етникова от сервилен беше станал враждебен. — Или който и да си. — Тя се наежи като бодливо прасе, което се готви да атакува. — Никога не са чували за…