Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Тази мисъл я потисна още повече, но това беше само за миг, защото малко по-късно вдигна поглед и видя Роб Бат. „Да му се не види!“, каза си тя. Беше я видял, да, и си търсеше най-прекия път да стигне до нея.

Сорая се извини, стана и тръгна към дамската тоалетна. Бат успя да се провре между масите и застана пред нея. Тя се обърна рязко и заобиколи дансинга. Бат се втурна по пътеката на сервитьорите от кухнята и я догони.

— Сорая, трябва да говоря с теб.

Тя го отблъсна, продължи да върви и излезе навън. На паркинга го чу как бяга след нея. Валеше лека суграшица, вятърът беше спрял и заледените капки падаха и се топяха върху раменете и непокритата й глава.

Не знаеше защо беше излязла навън; Кики ги беше докарала от къщата на Дерон и Сорая беше без кола. Може би беше отвратена, че видя човек, на когото е имала доверие и е харесвала, човек, който предаде това доверие. Той беше преминал към тъмната страна, както Сорая тайно наричаше АНС на Лавал, защото тя вече не можеше да произнася думите Агенция за национална сигурност, без стомахът й да се свие АНС стана символ на цялото объркване в Америка през последните няколко години — заграбването на власт, чувството на някои от управляващите, че могат да правят абсолютно всичко, а законите на демокрацията да вървят по дяволите. Според нея всичко се свеждаше до презрението. Тези хора бяха толкова сигурни в правотата си, че чувстваха само презрение и вероятно дори съжаление към онези, които се опитваха да им се противопоставят.

— Сорая, чакай! Спри се!

Бат я беше догонил.

— Махни се — каза тя, без да спре.

— Но аз трябва да говоря с теб.

— Нямаме за какво да говорим.

— Става въпрос за националната сигурност.

Сорая поклати невярващо глава, горчиво се засмя и продължи да върви.

— Слушай, ти си единствената ми надежда. Ти си единственият искрен човек, който да ме изслуша.

Тя се обърна към него.

— Ужасно си нахален, Роб. Връщай се да лижеш ботушите на господаря си.

— Лавал ме отсвири, Сорая, знаеш го. — В погледа му се четеше молба. — Слушай, направих ужасна грешка. Мислех, че това, което правя, ще спаси ЦРУ.

Сорая беше толкова скептично настроена, че едва не се изсмя в лицето му.

— Какво? Нали не очакваш да ти повярвам?

— Аз съм продукт на Стария. Нямах вяра в Харт. Аз…

— Не използвай номера със Стария върху мен. Ако наистина беше негов продукт, никога нямаше да ни предадеш. Щеше да си държиш на работата, да станеш част от решението, а не да влошаваш още повече проблема.

— Не познаваш министър Холидей. Той е като някаква проклета природна стихия. Всмукаха ме в неговата орбита. Сгреших, чуваш ли? Признавам си.

— Няма извинение, че изгуби вярата си.

Бат вдигна ръце с дланите навън.

— Абсолютно си права, но, за Бога, виж ме сега. Наказан съм във всяко едно отношение, нали?

— Не знам, Роб, ти ми кажи.

— Нямам работа и няма перспектива да си намеря друга. Приятелите ми не вдигат, когато им звъня, а когато се срещна с тях на улицата или в ресторант, постъпват като теб, обръщат ми гръб. Жена ми се изнесе и взе децата със себе си. — Той прокара ръка през влажната си коса. — Ад, откакто това се случи, живея в колата си. При мен кашата е пълна, Сорая. Има ли по-лошо наказание?

Дали не беше дефект на характера й това, че в сърцето си изпита състрадание към него? Сорая не знаеше. Но не прояви и намек от съчувствие, просто остана безмълвна и чакаше той да продължи.

— Чуй ме — примоли се той. — Чуй…

— Не искам да чувам.

Когато тя понечи да се обърне, той пъхна дигитален фотоапарат в ръката й.

— Поне прегледай тези снимки.

Сорая се канеше да му върне фотоапарата, после осъзна, че няма какво да губи. Апаратът на Бат беше включен и тя натисна бутона за преглед. Там видя серия снимки на генерал Кендъл.

— Какво е това, по дяволите? — каза тя.

— Ето това правя, откакто ме уволниха — отвърна Бат. — Опитвам се да намеря начин да сразя Лавал. Осъзнах, че той може и да е прекалено костелив орех, за да го строша бързо, но Кендъл е друга работа.

Тя се взря в лицето му — то беше озарено от нещо, което преди не беше виждала.

— Как го проумя?

— Кендъл е неспокоен и озлобен, скърца със зъби под тиранията на Лавал. Иска по-голям дял от екшъна, отколкото и Холидей, и Лавал са склонни да му дадат. Това желание го прави глупав и уязвим.

Тя усети, че е заинтригувана.

— Какво си открил?

— Повече, отколкото предполагах. — Бат кимна към нея. — Давай нататък.

Сорая продължи да преглежда снимките и сърцето й лудо заби в гърдите. Тя се взря по-отблизо.