Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Аркадин кимна.

— Районът ми е познат.

Те си проправиха път през Султанахмет, сърцето на стария Истанбул, после поеха по моста „Галата“, който се простираше над Златния рог, на север към Каракьой. В по-стари времена, когато Истанбул е бил познат като Константинопол, столица на Византийската империя, Каракьой е бил могъща генуезка търговска колония. Щом стигнаха средата на моста, Девра погледна на запад, към Европа, а после на изток, през Босфора, към Юскюдар и Азия.

Навлязоха в Каракьой със стърчащата над него каменна кула „Галата“ с конусовиден връх — тя беше един от паметниците, които заедно с Топкапъ сарай и Синята джамия се извисяваха в небето на съвременния град.

Килиос се простираше по брега на Черно море на трийсет и пет километра северно от Истанбул. През лятото беше известен плажен курорт, претъпкан от хора, които плуваха, хапваха в ресторантите, наредени покрай брега, купуваха си слънчеви очила и сламени шапки, приличаха се на слънцето или просто мечтаеха. През зимата там цареше тъжна атмосфера и плажът заприличваше на поизкуфяла важна дама. В тази огряна от слънцето сутрин, под синьото, безоблачно небе имаше хора, които се разхождаха по брега — млади влюбени, хванати за ръце, майки с малки деца, които се смееха и тичаха към водата, а после побягваха назад, като крещяха от страх и удоволствие, когато морската пяна се разбиваше близо до тях. Един старец седеше на сгъваемо столче и пушеше крива, свита на ръка цигара, от която излизаше зловоние като от комин на цех за щавене на кожи.

Аркадин паркира колата, излезе и се протегна след дългото шофиране.

— Ще ме познае още щом ме види — каза Девра, без да помръдне. Тя описа подробно Хайнрих. Точно преди Аркадин да тръгне към плажа, Девра добави: — Обича да си топи краката във водата. Казва, че това го заземява.

Долу на плажа беше достатъчно топло и мнозина бяха свалили връхните си дрехи. Един мъж на средна възраст, гол до кръста, седеше със свити колене, обърнал лицето си към слънцето като хелиотроп. Деца копаеха пясъка с жълти лопатки с картинки на канарчето Туити и го изсипваха в розови пластмасови кофички, нашарени с образа на прасенцето Петуния. Двама влюбени бяха спрели на брега, прегръщаха се и страстно се целуваха.

Аркадин продължи нататък. Точно зад тях на прибоя стоеше бос мъж. Панталоните му бяха навити; обувките, с пъхнати в тях чорапи, бяха оставени наблизо на пясъка. Той се взираше в далечината, осеяна с танкери, малки като части от лего, които бавно напредваха по синия хоризонт. Описанието на Девра беше не само подробно, беше точно. Мъжът на прибоя беше Хайнрих.

Московска банка се помещаваше в огромна, разкошна сграда, която във всеки друг град би минала за дворец, но за московските стандарти беше средна ръка. Намираше се на ъгъла на оживена артерия, на една крачка от Червения площад. Улиците и тротоарите бяха претъпкани и с московчани, и с туристи.

Беше малко преди девет сутринта. От двайсет минути Борн кръстосваше района и проверяваше за преследвачи. Не забеляза нито един, но това не означаваше, че банката не се наблюдава. Няколко милиционерски коли обикаляха покритите със сняг улици, може би по-често от обикновено.

На една от улиците близо до банката видя още една патрулна кола, този път със светещ буркан. Бързо се вмъкна във входа на съседен магазин и видя как колата профуча покрай него. Малко по-надолу патрулката спря зад една паркирала на платното кола. Двамата милиционери излязоха от патрулката и наперено тръгнаха към спрелия автомобил.

Борн използва възможността да се измъкне и да продължи по многолюдния тротоар. Хората бяха навлечени и опаковани като деца. От устите и носовете им излизаше пара на кълбета и всички наоколо бързаха прегърбени и със свити рамене. Борн се приближи до патрулната кола и мимоходом надникна през прозореца. Видя да го гледа собственото му лице от един откъснат лист, каквито очевидно бяха раздали на всяко ченге в Москва. Според придружаващия текст търсеха го за убийството на американски държавен служител.

Борн тръгна бързо в обратната посока и изчезна зад един ъгъл, преди ченгетата да са се върнали в колата си.

Телефонира на Гала, която седеше в раздрънканото жигули на Яков три преки по-нататък и чакаше сигнал от Борн. След като той й се обади, тя се включи в движението, направи завой надясно, после още един. Както бяха предположили, колите се движеха бавно, имаше сутрешно задръстване.