Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Той стигна вратата към покрива, завъртя дръжката и силно я удари с подметката на обувката си, за да се отвори. Схлупеното зимно небе сивееше над намазания със смола покрив. Със зареден пистолет „Валтер PPK/S“ той излезе на покрива полуприведен. Без предупреждение вратата се затръшна върху него и го събори обратно на тясната площадка.

Горе на покрива Борн дръпна вратата да се отвори и се пъхна през нея. Той нанесе три удара на Лоу, първо се прицели в корема на агента, а после в дясната му китка, като принуди Лоу да пусне пистолета. Оръжието излетя надолу по стълбите и се приземи на стъпалото точно над четвъртия етаж.

Разярен, Лоу заби два поредни юмрука в бъбрека на Борн. Борн се свлече на колене и Лоу го изрита в гърба, после седна на гърдите му и притисна ръцете му. Лоу сграбчи Борн за гърлото и го стисна здраво.

Борн се бореше да освободи ръцете си, но нямаше достатъчно здрава опора. Опита да си поеме въздух, но хватката на Лоу беше толкова силна, че Борн нямаше как да запълни с кислород дробовете си. Тогава се напрегна в кръста, като осигури опорна точка на краката си. Сви ги, после ги вдигна към главата на Лоу. Събра прасците си и хвана главата му като в сандвич между тях. Лоу опита да се отърси от тях, като диво въртеше рамене напред-назад, но Борн продължаваше все по-силно да го притиска. После с огромно усилие Борн извъртя и двамата наляво. Главата на Лоу се блъсна в стената и Борн освободи ръцете си. Разплете крака и удари с длани ушите на Лоу.

Лоу изкрещя от болка, отскочи настрани и запълзя обратно надолу по стълбите. Застанал на колене, Борн видя, че Лоу се насочва към пистолета. Точно когато Лоу достигна оръжието, Борн се хвърли надолу и прелетя над вентилационната шахта. Той се приземи върху Лоу, който тикна късата, но дебела цев на пистолета в лицето му. Борн се отдръпна назад и Лоу го провеси над парапета. Отдолу се чернееха четирите етажа на шахтата, която завършваше с гибелна бетонна основа. Те отново се вкопчиха един в друг и Лоу опря пистолета в лицето на Борн. В същото време мазолестата част на ръката на Борн отблъсна главата на Лоу назад.

Лоу се освободи от хватката на Борн и скочи върху него в опит да го удари с пистолета и да го зашемети. Борн прегъна колене. Като използва инерцията на Лоу, той пъхна едната си ръка между чатала на агента и го повдигна. Лоу опита да се закрепи върху Борн с пистолета, но не успя и замахна с ръка назад, за да го удари още веднъж с цевта.

Като приложи всичките си останали сили, Борн го вдигна над перилата и го изхвърли надолу във вентилационната шахта Лоу полетя надолу, размахвайки ръце и крака, и накрая се удари в дъното.

Борн се обърна и пак се качи на покрива. Докато бягаше по него, чуваше познатото усилване и затихване на милиционерските сирени. Избърса кръвта от бузата си с опакото на ръката. Като стигна до другия край на покрива, се качи върху парапета и скочи през празното пространство върху покрива на съседната сграда. Направи същото още два пъти, докато не усети, че вече е безопасно да се върне на улицата.

Сорая не знаеше какво е паника, макар да бе израснала с леля, която имаше склонност да изпада в паника. Когато пристъпите връхлитаха леля й, тя казваше, че сякаш някой е сложил найлонова торба на главата й, чувстваше се така, сякаш я задушаваха до смърт. Сорая я гледаше как се свива на някой стол или се сгушва в леглото си и се чудеше как е възможно да изпитва подобно нещо. В къщата им не бяха разрешени никакви найлонови торби. Как можеше човек да чувства, че се задушава, когато нямаше нищо на лицето?

Сега вече разбра.

Когато излезе с колата си извън тайната квартира на АНС без Тайрон и високите подсилени железни врати се затвориха зад нея, ръцете й трепереха върху кормилото, а сърцето й болезнено подскачаше в гърдите. Върху горната й устна, под мишниците и по тила й беше избила пот. А най-лошото бе, че не можеше да си поеме дъх. Умът й се щураше като плъх в клетка. Тя изпъшка, поемайки въздух на пресекулки.

Накратко, чувстваше се така, сякаш я задушаваха до смърт. После стомахът й се разбунтува.

Бързо отби встрани от пътя, излезе и се препъна в дърветата. Падна на ръце и колене и повърна сладкия цейлонски чай.

Джейсън, Тайрон и Вероника Харт сега са изложени на страшна опасност заради прибързаните решения, които беше взела. Разтрепери се при тази мисъл. Едно беше да си шеф на клона в Одеса, съвсем друго да си директор. Може би се беше нагърбила с повече, отколкото можеше да се справи може би нямаше железните нерви, които се изискваха, за да взимаш трудни решения. Къде беше превъзнасяната й самоувереност. Беше останала в килията за разпити на АНС при Тайрон.