Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Някак успя да стигне до Александрия и там паркира. Седеше приведена в колата, лепкавото й чело беше опряно в кормилото. Опита се да мисли последователно, но мозъкът й сякаш беше зазидан в бетонен блок. Накрая горчиво се разплака.

Трябваше да се обади на Дерон, но мисълта за неговата реакция, когато му съобщи, че е позволила да заловят и измъчват неговото протеже, я парализираше. Жестоко се беше провалила. И нямаше представа как да оправи положението. Възможността, която Лавал й беше дал — Вероника Харт за Тайрон, — беше неприемлива.

След известно време тя се успокои достатъчно, за да излезе от колата. Вървеше като сомнамбул сред множеството хора, неподозиращи за нейната агония. Някак несправедливо й се струваше, че светът продължава да се върти както винаги, напълно безразличен и нехаен.

Тя се пъхна в една малка чайна и докато ровеше в чантата си за мобилния телефон, видя пакета с цигари. Една цигара щеше да успокои нервите й, но да стои навън, на студената улица, докато пуши, щеше да я накара да се чувства съвсем като изгубена душа. Реши да пуши, докато се връща обратно към колата си. Остави телефона си на масата и се вгледа в него, сякаш беше жив. Поръча си чай от лайка, който я успокои достатъчно, че да вземе телефона. Набра номера на Дерон, но щом чу гласа, езикът й залепна за небцето.

Накрая успя да си каже името. Преди Дерон да успее да я как е минала мисията, тя помоли да говори с Кики, приятелката на Дерон. Откъде й хрумна това, нямаше представа. Беше виждала Кики само два пъти. Но Кики беше жена и инстинктивно, с някакво атавистично чувство, Сорая осъзна, че ще е по-лесно да си признае пред нея, отколкото пред Дерон.

Когато Кики се обади, Сорая я попита дали може да дойде до малката чайна в Александрия. Кики попита кога и Сорая отвърна:

— Сега. Моля те.

— Първото нещо, което трябва да направиш, е да спреш да се самообвиняваш — каза Кики, след като Сорая привърши мъчително подробния си разказ какво се е случило в тайната квартира на АНС. — Точно вината ти те парализира, а повярвай ми, ще ти трябват всички мозъчни клетки до последната, ако ще измъкваме Тайрон от онази дупка.

Сорая вдигна поглед от бледожълтия си чай.

Кики се усмихна и поклати глава. В тази тъмночервена рокля и вдигната къдрава коса, с обиците от ковано злато, които висяха на ушите й, тя изглеждаше по-царствена, по-чуждоземна от всякога. Извисяваше се над всички в чайната поне с петнайсет сантиметра.

— Знам, че трябва да кажа на Дерон — промълви Сорая. — Просто не знам как ще реагира.

— Няма да реагира толкова зле, колкото се опасяваш — отвърна Кики. — В края на краищата Тайрон е възрастен човек.

Знаеше какви са рисковете не по-зле от всеки друг. Той избра да участва, Сорая. Можеше да откаже.

Сорая поклати глава.

— Точно там е работата. Не мисля, че можеше, поне от неговата гледна точка. — Тя разбърка чая си по-скоро за да предотврати това, което трябваше да каже. После вдигна поглед и облиза устни. — Разбираш ли, Тайрон има чувства към мен.

— Нима?

Сорая беше изненадана.

— Ти знаеш?

— Всеки, който го познава, знае, мила. Просто трябва да го погледнеш, когато двамата сте заедно.

Сорая усети как бузите й пламват.

— Мисля, че би направил всичко, за което го помоля, независимо колко е опасно, дори и да не иска.

— Но ти знаеш, че в случая искаше.

„Истина е“, помисли си Сорая. Той беше развълнуван. Нервен, но определено развълнуван. Сорая знаеше, че откакто Дерон го взе под крилото си, Тайрон нямаше търпение да се включи в отбора. Беше умен и Дерон го знаеше. Но нито се интересуваше, нито имаше склонност към онова, което правеше Дерон. После се появи Сорая. Тайрон й беше казал, че тогава я е помислил за билета, с който ще се махне от гетото.

Но тя още имаше буца в гърлото и чувстваше гадене в стомаха. Не можеше да се избави от видението на коленичилия Тайрон, с ръце зад гърба върху плота на масата.

— Изведнъж пребледня — каза Кики. — Добре ли си?

Сорая кимна. Искаше да каже на Кики какво е видяла, но не можеше. Усещаше, че ако заговори за това, то ще се превърне отново в толкова ужасяваща реалност, че пак ще я хвърли в паника.

— Тогава трябва да тръгваме.

Сърцето на Сорая подскочи.

— Няма по-подходящ момент от този — каза тя.

Щом излязоха през вратата, тя извади пакета цигари и ги хвърли в едно кошче наблизо. Вече нямаше нужда от тях.

Както беше по план, Гала взе Борн с колата на Яков и заедно се върнаха в апартамента на Лорейн. Беше малко след десет сутринта, а срещата с Маслов беше чак към обяд. Боря имаше нужда от душ, бръснене и малко почивка.