Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Когато ставаше дума за германски градове, тя предпочиташе Берлин пред Мюнхен. От една страна, Берлин от много години беше на гребена на вълната по отношение на поп музиката. Тъкмо в Берлин възстановяваха творческата си енергия поп икони като Дейвид Бауи, Брайън Ино и Лу Рийд, които идваха да чуят какво свирят музикантите от новото поколение. От друга страна, градът не беше забравил завещаното от войната. Берлин беше като жив музей, който се преобразяваше с всяка глътка въздух.

Но имаше и съвсем лична причина Мойра да предпочита Берлин. Тя идваше тук горе-долу по същата причина като Бауи — за да се избави от баналните навици, да подиша свежия въздух на град, който не приличаше на другите познати на Мойра градове. Още от детството си тя се отегчаваше от обичайното. Всеки път се чувстваше принудена да бъде в компания, защото от онова, което правеха нейните приятели, на нея й се струваше, че губи част от себе си. Постепенно осъзна, че приятелите й престанаха да бъдат личности и попадаха в едно стеснено „те“, което тя смяташе за отблъскващо. Единственият начин да избяга беше да напусне Съединените щати.

Можеше да избере Лондон или Барселона, както бяха направили някои други второкурсници от колежа, но тя беше луда по Бауи и „Велвет Ъндърграунд“, затова избра Берлин.

Ботаническата градина е построена в средата на деветнайсети век като изложбена зала, но осемдесет години по-късно била унищожена от пожар и възродена за нов живот като обществен парк. Грамадата на предвоенния Фонтан на Нептун навън хвърляше сянка върху мястото, на което тя се разхождаше.

Многообразието от великолепни образци, изложени в остъкленото пространство, само подчертаваше факта, че самият Мюнхен беше без жизненост и духовна искра. Той беше сив град на Untermenschen 5 5 Долни хора (нем.). Терминът е възприет от нацистите и в расовата идеология се противопоставя на ницшеанския „свръхчовек“ — Бел.прев. , бизнесмени, безлични като града, и фабрики, които бълваха дим в схлупеното, навъсено небе. Освен това беше средоточие на мюсюлманската дейност в Европа, което според класическата формула действие-противодействие го беше превърнало в разсадник на неонацистки скинхедове.

Мойра погледна часовника си. Беше точно девет и половина сутринта и с широки крачки към нея се приближаваше Ноа. Изглеждаше невъзмутим, делови и сдържан, но не беше лош човек. Ако той беше инструктор, би го отхвърлила — беше достатъчно високопоставена, за да внушава респект. А Ноа имаше респект към нея, тя беше сигурна в това.

В много отношения той й напомняше за Йохан, човекът, който я вербува, докато беше в университета. Всъщност Йохан не се свърза с нея в колежа — беше твърде предпазлив, за да го направи. Помоли приятелката си да се обърне към Мойра, като правилно беше преценил, че тя ще бъде по-отзивчива към своя състудентка. Накрая Мойра се срещна с него и остана заинтригувана от онова, което й предлагаше, а останалото беше история. Е, не точно. Тя никога не разказа на никого, включително на Мартин и на Борн, за кого всъщност работеше. Ако го направеше, щеше да наруши договора си с фирмата.

Тя спря пред нежнорозовите цветове на една орхидея, пръснати като лунички по носа на момиче. Берлин беше и мястото на първата й страстна любов, когато ти се подкосяват краката и се замъглява бъдещето и чувството за отговорност. Тази история почти я съсипа, подхвана я като вихър и докато траеше, Мойра изгуби всякакво усещане за реалност. Превърна се в сексуален инструмент, на който свиреше нейният любовник. Каквото поискаше той, искаше го и тя, до пълно обезличаване.

Накрая тъкмо Йохан я спаси, но процесът беше безкрайно болезнен. Особено защото два месеца по-късно любовникът й умря. Яростта й към Йохан беше безмерна; тя възненавидя приятелството им, пренебрегна доверието, което хранеха един към друг. Мойра никога нямаше да забрави този урок. Това беше една от причините, заради които не си позволи да се влюби в Мартин, макар понякога да копнееше за неговата ласка. Джейсън Борн беше съвсем друга история, защото Мойра отново беше завладяна от вихъра. Но този път не беше слаба. Сега беше зряла и знаеше повече. Но и Борн не искаше нищо от нея. Не се стремеше нито да води, нито да доминира над нея. Всичко с него беше ясно и открито. Тя се премести до друга орхидея, този път тъмна като нощ, с малко жълто фенерче, скрито в средата. Помисли си, че никога досега не беше срещала мъж, който така добре владее себе си въпреки личните си проблеми. Тя откриваше в неговата самоувереност неустоим афродизиак, а също и мощна противоотрова за вътрешната си меланхолия.