Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Сърцето на Сорая се изпълни с ужас.

— Достатъчно — каза тя. — Разбрах. Постигнахте целта си.

— Без съмнение — отвърна генерал Кендъл.

Сорая успя да различи две неясни фигури, които се движеха из килията. Тайрон също ги беше усетил. Той опита да се извърти, за да види какво ще правят. Един от мъжете нахлузи черна качулка на главата му.

„Боже мой, каза си Сорая. Какво имаше в ръцете на другия мъж?“

Кендъл със сила я тласна към стъклото, през което се виждаше само в едната посока.

— Ако приятелят ти го интересува, ние още загряваме.

Две минути по-късно започнаха да пълнят резервоара за симулирано удавяне. Сорая закрещя.

Борн помоли шофьора на таксито да мине покрай входа на хотела. Всичко изглеждаше спокойно и нормално, което значеше, че телата на седмия етаж още не са намерени. Но нямаше да мине много време, преди някой да тръгне да търси изчезналия сервитьор от рум сървиса.

Борн насочи вниманието си към улицата, като търсеше Яков. Таксиджията още стоеше извън колата си и говореше със свой колега шофьор. Борн посочи Яков на Гала и тя го разпозна. Когато минаха площада, той каза на техния шофьор да спре отстрани до двамата.

Обърна се към Гала.

— Искам да отидеш при Яков и да му кажеш да те закара до Университетския площад и Воробьовите възвишения. — Борн говореше за върха на единствения хълм в иначе равнинния град. Там влюбени и студенти ходеха да се напиват, да правят любов и да пушат трева, докато се любуваха на града. — Чакай ме там и каквото и да правиш, не излизай от колата. Кажи на таксиджията, че имаш среща там.

— Но точно той ни шпионираше — каза Гала.

— Не се тревожи — увери я Борн. — Аз ще съм точно зад теб.

Гледката откъм Воробьовите възвишения не беше чак толкова величествена. Първо най-отпред по средата се виждаше грозната грамада на стадион „Лужники“. Следваха заострените кули на Кремъл, които трудно щяха да вдъхновят и най-страстните любовници. Но въпреки това нощем беше романтично, доколкото това беше възможно в Москва.

Борн, който беше накарал своя таксиджия да проследи таксито на Гала по целия път дотам, се успокои, че на Яков му е наредено само да наблюдава и после да докладва. Във всеки случай АНС се интересуваше от Борн, а не от младата блондинка.

Като пристигнаха на възвишението, Борн плати цената, за която се беше договорил в началото на курса, закрачи по тротоара и влезе на предната седалка в таксито на Яков.

— Хей, какво става? — попита онзи. После разпозна Борн и затършува за пистолета „Макаров“, който държеше в ръчно ушита торбичка под овехтялото табло.

Борн отблъсна ръката му и го държа притиснат към седалката, докато не взе оръжието. Насочи го към Яков.

— На кого докладваш?

— Защо ти не седнеш на моето място и всяка нощ да обикаляш „Садовое кольцо“, да се влачиш безкрайно по „Тверская“, разни камикадзета да ти крадат клиентите и да печелиш достатъчно, за да живееш — занарежда пискливо Яков.

— Не ме интересува защо се продаваш на АНС — отвърна му Борн. — Искам да знам на кого докладваш.

Яков вдигна ръка.

— Чуй ме, чуй, аз съм от Бишкек в Киргизстан. Там не е много хубаво, кой може да си изкарва хляба там? Затова взех семейството си и дойдох в Русия, туптящото сърце на новата федерация, където улиците са павирани с рубли. Но когато пристигнах тук, ме приеха като боклук. Хората на улицата заплюваха жена ми. Биеха децата ми и ги наричаха с ужасни имена. Не можех да си намеря работа. „Москва за московчаните“ — постоянно слушам все този рефрен. Затова станах таксиджия — нямах друг избор. Но този живот, сър, нямаш представа колко е труден. Понякога след дванайсет часа си отивам вкъщи със сто рубли, друг път с нищо. Нямат право да ме критикуват, че взимам парите на американците. Русия е корумпирана, но Москва е повече от корумпирана. Нямам думи колко са зле нещата тук. Правителството е съставено от главорези и престъпници. Престъпниците грабят природните богатства на Русия — нефт, природен газ, уран. Всеки взима, взима, взима, за да си купи големи вносни коли, да има различно момиче за всеки ден от седмицата и дача в Маями Бийч. И какво остава за нас? Картофи и цвекло, ако работим по осемнайсет часа на ден и ако имаме късмет.

— Аз не съм настроен враждебно към теб — каза Борн. — Имаш право да си изкарваш хляба. — Той подаде на Яков пълна шепа долари.

— Не се виждам с никого, сър, кълна се. Чувам само гласове по мобилния. Всички пари идват в една кутия по пощата…