Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Сорая знаеше какво иска той от нея.

— Значи, общо взето, говорим за размяна на пленници — Харт за Тайрон.

— Схванахте напълно — отвърна Лавал, явно доволен.

— Ще трябва да помисля по въпроса.

Лавал кимна.

— Приемлива молба. Ще кажа на Уилърд да ви приготви обяд. — Той погледна часовника си. — Двамата с Ричард имаме среща след петнайсет минути. Ще се върнем след около два часа. Дотогава може да обмисляте отговора си.

— Не, трябва да помисля върху това в друга среда — каза Сорая.

— Директор Мур, като се има предвид предишната ви измама, това ще е грешка от наша страна.

— Обещахте, че мога да си тръгна, ако ви кажа кой е източникът ми.

— И така ще стане, когато се съгласите с условията ми. — Той се изправи, а с него и Кендъл. — Двамата с вашия приятел влязохте тук заедно. Сега сте тясно свързани.

Борн изчака, докато Гала горе-долу се съвземе. Тя се облече, разтреперана, и нито веднъж не погледна към тялото на мъртвия агент.

— Съжалявам, че бе въвлечена в това — каза Борн.

— Не, не съжаляваш. Без мен ти никога нямаше да се добереш до Иван. — Гала ядосано пъхна краката в обувките си. — Това е кошмар — каза тя сякаш на себе си. — Всеки момент ще се събудя в леглото си и нищо подобно няма да се е случило.

Борн я поведе към вратата.

Гала пак потрепери, докато внимателно заобикаляше тялото.

— Излизаш с лоша компания.

— Ха-ха, добре го каза — отвърна тя, докато вървяха по коридора. — В нея влизаш и ти.

Миг по-късно той й направи знак да спре. Като коленичи, той докосна с върха на пръста си влажно петно на килима.

— Какво е това?

Борн огледа пръста си.

— Кръв.

Гала тихо изскимтя.

— Защо пък тук?

— Добър въпрос — отвърна Борн, докато пълзеше по коридора. Забеляза малко петно пред една тясна врата. Дръпна я със сила да се отвори и включи лампата в сервизното помещение.

— Боже — каза Гала.

Вътре имаше сгърчено тяло с куршум в челото. Беше голо, но в ъгъла беше струпана купчина дрехи, очевидно на агента от АНС. Борн застана на колене и ги претърси, като се надяваше да открие някакъв документ за самоличност, но напразно.

— Какво правиш? — изплака Гала.

Борн забеляза малък триъгълник от тъмнокафява кожа, който стърчеше изпод трупа и се виждаше само от този ъгъл в ниското. Той извъртя трупа настрани и откри портфейл. Документът за самоличност на мъртвеца щеше да се окаже полезен, тъй като Борн сега нямаше нито един от своите. Името, под което се беше регистрирал, вече беше безполезно, защото в момента, в който откриеха трупа в стаята на Фьодор Илянович Попов, след него щеше да тръгне масирана хайка. Борн се пресегна и взе портфейла.

После стана, грабна Гала за ръката и се измъкнаха навън. Той настоя да вземат служебния асансьор до кухнята. Оттам беше съвсем просто да намерят задния изход.

Навън пак беше завалял сняг. Вятърът, който косо връхлиташе откъм площада, беше смразяващ и безмилостен. Като махна на едно такси, Борн смяташе да даде на шофьора адреса на Галината приятелка, после осъзна, че Яков, таксиджията, който работеше за АНС, знае този адрес.

— Влизай в таксито — тихо каза Борн на Гала. — Но се приготви да излезеш бързо и да направиш точно каквото ти кажа.

На Сорая не й трябваха два часа, за да вземе решение; не й трябваха даже и две минути.

— Добре — каза тя. — Ще направя всичко необходимо, за да изведа Тайрон оттук.

Лавал се обърна и я погледна.

— Така, подобна капитулация щеше да ме зарадва, ако не знаех, че си малка лицемерна кучка. За съжаление — продължи той — в твоя случай вербалната капитулация няма да е толкова убедителна, колкото би била в други. При това положение генералът ще ти даде да разбереш кристално ясно последствията, ако решиш пак да ни измамиш.

Сорая се изправи заедно с Кендъл.

Лавал я спря с гласа си.

— О, госпожо директор, когато си тръгнете оттук, ще трябва утре до десет часа сутринта да сте взела решение. Тогава ще ви очаквам отново тук. Надявам се, че съм бил ясен.

Генералът я изведе от Библиотеката и се насочи надолу по коридора до вратата към мазето. В мига, в който видя къде я води, Сорая каза:

— Не! Не правете това. Моля ви. Няма нужда.

Но Кендъл, с изправен гръб, сякаш беше глътнал бастун, не й обърна внимание. Когато тя се поколеба пред обезопасената врата, той я сграбчи здраво за лакътя и я поведе надолу по стълбите.

След малко тя се озова в същото наблюдателно помещение. Тайрон беше на колене, с китки, пристегнати върху плота на масата, която беше по-висока от нивото на раменете. Тази поза беше невероятно болезнена и унизителна. Торсът му беше избутан напред, а лопатките на раменете — назад.