Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Борн беше превит на две, с ръце на бедрата, и си поемаше дълбоко и бавно въздух, когато Гала излезе от банята сред ореол от мъгла с аромат на лавандула.

— Боже Господи — каза тя. После се завъртя и повърна върху босите си розови ходила.

— Дали ще го нарежем на резени или на кубчета — каза Лутър Лавал, — с него е свършено.

Сорая се взираше мрачно през еднопосочното стъкло към Тайрон, който стоеше в една клетка, зловещо обзаведена с плитка, подобна на ковчег вана, с приспособления за стягане на китките и глезените, а отгоре — противопожарен маркуч. В средата на стаята към голия бетонен под беше монтирана стоманена маса, под която имаше канал, за да се изтичат и водата, и кръвта.

Лавал вдигна цифровия фотоапарат.

— Генерал Кендъл е намерил това у вашия колега. — Той докосна един бутон и снимките, които Тайрон беше направил, се изредиха върху екрана на фотоапарата. — Това димящо дуло е достатъчно, за да го осъдим за измяна.

Сорая с удивление гледаше множеството снимки от килиите за мъчения, които беше успял да направи Тайрон, преди да го заловят.

— Отрежете му главата — озъби се Кендъл.

Сорая не можеше да потисне гаденето в стомаха си. Разбира се, Тайрон беше попадал в опасни ситуации и преди, но сега тя носеше пряка отговорност. Знаеше, че ако нещо се случи с него, никога няма да си го прости. Как допусна да го въвлече в толкова рискована акция? Вече съзнаваше ясно грешната си преценка, но беше твърде късно да направи каквото и да е.

— Най-жалкото е — продължи Лавал, — че не е никакъв проблем да повдигнем обвинение и срещу вас.

Сорая беше съсредоточена единствено върху Тайрон, на когото така ужасно беше навредила.

— Идеята беше моя — унило отрони тя. — Пуснете Тайрон да си върви.

— Искате да кажете, че само е следвал заповеди — обади се генерал Кендъл. — Това не ви е Нюрнберг. Честно казано, няма валидна защита, която вие двамата да приложите. Осъждането и екзекуцията му — както и вашата — са свършен факт.

Отведоха я обратно в Библиотеката, където Уилърд, щом видя мъртвешки бледото й лице, донесе нов чайник с цейлонски чай. Тримата седнаха до прозореца. Четвъртият стол, натрапчиво празен, беше обвинение към Сорая. Жалкият провал на нейната мисия се утежняваше от извода, че сериозно е подценила Лавал. Неговото самодоволно, свръх агресивно поведение я беше успокоило и тя допусна ужасната грешка да мисли, че е човек, който автоматично ще я подцени.

Тя се бореше със стягането в гърдите, с надигащата се паника и усещането, че двамата с Тайрон са попаднали в безизходна ситуация. Възползва се от ритуала с чая, за да се съсредоточи отново. За първи път в живота си сложи сметана и захар и изпи напитката като лекарство.

Опитваше се да се отърси от шока и да накара мозъка си да работи нормално. Знаеше, че за да помогне на Тайрон, трябва да се измъкне оттук. Ако Лавал смяташе да я обвини, както заплаши, че ще постъпи с Тайрон, вече да са я вкарали в някоя съседна килия. Фактът, че я върнаха в Библиотеката, беше светлина в мрака. Тя реши засега да позволи сценарият да се разиграва по правилата на Лавал и Кендъл.

В мига, в който Сорая остави чашата си на масата, Лавал атакува.

— Както казах и преди, госпожо директор, най-жалкото е, че и вие сте въвлечена. Ще ми е неприятно да ви изгубя като съюзник — макар сега да виждам, че всъщност никога не сте била мой съюзник.

Тази кратка реч звучеше като предварително подготвена, сякаш Лавал отново предъвкваше всяка дума.

— Честно казано — продължи той, — като се върна назад, виждам, че сте ме лъгала от самото начало. Изобщо не сте имала никакво намерение да засвидетелствате верността си към АНС, нали? — Той въздъхна, сякаш беше декан по дисциплината, който се обръща към блестящ, но хронично своенравен студент. — Ето защо не мога да повярвам, че сте подготвила този заговор сама.

— Ако обичах да се хващам на бас — каза Кендъл, — щях да се обзаложа, че заповедите ви идват от най-горе.

— Истинският проблем е Вероника Харт. — Лавал разпери ръце. — Може би в светлината на това, което се случи днес, ще успеете да видите нещата през нашите очи.

Сорая нямаше нужда от синоптик, за да разбере откъде духа вятърът. Като удържаше тона си умишлено неутрален, тя каза:

— С какво мога да ви бъда полезна?

Лавал сърдечно се усмихна, обърна се към Кендъл и каза:

— Виждаш ли, Ричард, директорката може да ни бъде от полза, въпреки че ти си резервиран към нея. — Той бързо се обърна пак към Сорая и доби сериозно изражение. — Генералът иска да даде и двама ви под съд с цялата строгост на закона, който — излишно е да напомням — наистина е много строг.