Нелсън Демил - Последният скок на лъва

— Всяка думичка.

— Трябва ли да ходиш някъде другаде?

— Не.

— Добре. Ще останем около час.

Всъщност нямаше причина да оставаме, освен че се нуждаех от питие. Пък и бях бесен на Голямата птичка, че ми показа среден пръст. Не беше много дипломатично от негова страна. Така де, това е моята страна, нали? Той е гост. А аз не съм домакинът му.

— Джон? Казах, че съжалявам, че не можех да ти кажа предварително. Искаха всичко да мине като стандартно наблюдение, така че обектът да не се досети по действията ни, че знаем къде отива — обясни тя. — Знаех само аз в случай, че го изгубим.

— Ясно де.

Нямах представа чия гениална идея е това, но можех да се досетя, че се е зародила в главата на Том Уолш — главния специален агент на ФБР в АТС в Ню Йорк. Уолш е нещо средно между гений и идиот, а между двете няма голяма разлика. Освен това обича стила на наметалото и камата и не е много наясно със стандартната полицейска работа. Всички тия игри на секретност изобщо не се случваха, когато бях ченге. Но това е нов свят и нова работа, пък и аз не приемам нещата твърде лично.

Реших да сменя темата.

— Обади се на екипа от СО да видим на какъв хал е ГП.

Всички имахме от онези телефончета, които, както вече споменах, имат блинг функция, или с други думи, могат да се използват като уоки-токи. Госпожица Симс се блингна с един от СО, съобщи къде сме и поръча да ни обадят, ако Голямата птичка излезе от стаята си и тръгне към казиното или другаде.

Заприказвахме се, предимно за нейния живот и работа в Ню Йорк, който не й харесваше лично, но й допадаше професионално. Лиза Симс ми напомняше донякъде на жена ми Кейт Мейфийлд, с която се запознах преди три години, докато работех по вече споменатия случай с либийския задник. Кейт също беше от хинтерланда и първоначално не беше очарована от назначението си в Ню Йорк, но след срещата с мен не можеше да живее никъде другаде. После дойде 11/9. След атаката тя искаше да се махнем от Ню Йорк, но след като травмата отшумя — и двамата бяхме там, когато се случи — размисли и осъзна, че не може да се махне. Което беше добре, тъй като аз нямах намерение да се махам.

Поръчах си второ питие, но госпожица Симс — вече Лиза — мина на сода, тъй като я уведомих, че ще кара и на връщане.

Телефонът й блингна, тя го взе, заслуша се и каза:

— Добре, вероятно ще тръгваме. — Затвори и се обърна към мен. — Голямата птичка е сам на рулетката.

— Печели ли?

— Не попитах. — Поиска сметката, плати и излязохме от салон Его.

Тя понечи да тръгне към фоайето, но я спрях.

— Искам да огледам този тип по-добре.

Тя се поколеба, но накрая отстъпи пред професионалната ми преценка и кимна.

Тръгнахме към просторното казино и Лиза блингна своя човек от СО и получи информация за хала на Голямата птичка.

След минута го забелязахме да седи на рулетката с чаша в ръка.

Греховното поведение на иранците не е мой проблем (всъщност то се филмира, понеже може да се окаже полезно), но си мисля, че у тези хора има нещо дълбоко шизофренично — тотално изключване, което определено не е добре за главата.

— Доволен ли си? — каза Лиза. — Ето го. Да вървим.

— Сатаната е влязъл в душата му — отбелязах дълбокомислено.

— Аха. Виждам.

— Трябва да му помогна.

— Джон…

— Я да вземем малко жетони и да идем на едноръките бандити.

— Джон…

— Ела. — Хванах я за ръка и я поведох към касата. Взех сто еднодоларови жетона със служебната си кредитна карта (в счетоводството щяха да ме спукат от майтап) и тръгнахме към машините, от които имахме добър изглед към гърба на Голямата птичка.

Седнахме един до друг пред две покер машини.

— Играла ли си някога на машина? — попитах.

— Не.

— А покер играеш ли?

— Да.

И тъй, разделих сребърните жетони, обясних накратко играта на машина и започнахме да играем покер. Трябва да измислят и игра гадно копеле. Падат ти се пет гадни копелета, машината те изритва в топките и гълта всичките ти жетони в металния си търбух.

Взехме си по питие от минаващата сервитьорка и вдишах дима от цигарата на кататонично тлъстата дама, седяща до мен.

Както и да е, ту печелехме, ту губехме и Лиза започна да се зарибява с надеждата за ранно пенсиониране с джакпот от безброй долари. Междувременно с всяко завъртане на рулетката Голямата птичка потъваше все повече в пламъците на ада. Трябваше да го спася.

След около половин час Голямата птичка прибра жетоните си и стана.

Помъкна се към масите за блекджек, после се поколеба и реши да иде някъде другаде.