Нелсън Демил - Последният скок на лъва

Онзи епизод нямаше щастлив край и макар да има някои уроци, които могат да се научат или предадат, целият случай бе класифициран като „строго секретен“ и „за вътрешно сведение“ — което означаваше, че не можех да го споделя нито с госпожица Симс, нито с никого, при това никога. Нямах нищо против това положение.

Но бях сигурен, че един ден ще има реванш. Той ми го беше обещал.

Около три часа след като госпожица Симс не си взе кифлата в Манхатън, отбихме в дългата алея на Тадж Махал, покрай която бликаха фонтани. Тадж е накичен с разни дундести куполи и минарета, така че Голямата птичка сигурно го беше взел за джамия.

Госпожица Симс имаше информацията за контакт с нашия екип там и се обади предварително, за да им съобщи, че обектът е на път, за да могат да се настанят на рецепцията преди него. Освен това описа облеклото му и добави:

— Обектът е с кодово име Голямата птичка.

Аз пък се свързах с Втори екип, който беше паркирал на известно разстояние от входа, и казах:

— Можете да си тръгвате.

Мел Джейкъбс и Джордж Фостър изявиха желание да останат, нещо, което далеч надхвърляше позива на дълга.

— Правете каквото искате — казах им. — Времето си е ваше.

Естеството на тази работа и на тази спецчаст е такова, че всички имаме доверие, че другият върши правилното нещо. Естествено, има правила, но сме доста неформални и освободени от голяма част от бюрократичните тъпотии, които само пречат да се свърши работата. А по мое мнение онова, благодарение на което спецчастта наистина работи, е, че близо половината й агенти са бивши нюйоркски ченгета като мен — което означава, че не ни пука особено за кариерите ни. Има втори опити, може би последни опити, плюс това можем да импровизираме на воля и не се тревожим, че ще прекрачим една или друга граница. Разбира се, наред с това вкарваме в играта и уличното хитроумие на НЙПУ. Е, резултатите може и да варират, но в общи линии работата се върши.

Шофьорът потегли с мерцедеса без Голямата птичка, който влезе вътре с малък сак. Не можехме да дадем напълно екипираната кола на момчето от паркинга, така че просто спряхме недалеч от входа и я заключихме. Размахах значката си и казах:

— По работа сме. Наглеждай колата.

Бутнах му двайсетачка и то каза, че няма проблем.

Влязохме в пищно украсеното мраморно фоайе. Видях Голямата птичка на гишето за ВИП гости. Забелязах също и двама от отдел Специални операции. Погледите ни се срещнаха и те дадоха знак, че поемат случая.

Чудесна новина. Време беше за питие.

Не ми се вярваше, че Голямата птичка ще ни познае от кратката размяна на поздрави от разстояние, така че ескортирах госпожица Симс покрай рецепцията, където се регистрираше обектът. Той, естествено, знаеше, че го следят, но не се озърташе нервно. По принцип не можеше да се отдалечава толкова много от Трето авеню, но не правим проблем от това — стига някой от Вашингтон да не поиска да го направи на проблем. Дипломатите от повечето страни могат да пътуват свободно из Съединените щати, но някои като кубинците са ограничени само в рамките на Ню Йорк, а на други — като иранците — им се определя някакъв радиус. Ако зависеше от мен, всички щяха да живеят и да работят в Айова. В края на краищата ние нямаме дипломатически отношения с Иран, откакто превзеха посолството ни и задържаха служителите му за заложници, но те са член на ООН, така че са тук. Освен това, тъй като ние нямаме дипломати в Иран, можем да тормозим тези типове, без да се притесняваме, че ще ни го върнат в Пясъчландия. С други думи — стой нащрек.

Както и да е, двамата отскочихме до едните места, после отидохме в казиното.

— Кифла? — попитах госпожица Симс.

— Дължа ти едно питие.

Насочих се право към салон Его, който късно вечер се прекръства на Либидо. Седнахме на бара.

— Идвал ли си тук? — поинтересува се госпожица Симс.

— Май да. По работа.

Барманът — всъщност барманка с големи… очи — попита какво ще пием и госпожица Симс си поръча бяло вино, а аз избрах обичайния Дюърс със сода.

Чукнахме чаши.

— Наздраве — каза тя и попита — Защо сме тук?

— Просто за да сме сигурни, че Голямата птичка играе по правилата и не се среща с някого — отвърнах аз.

— Имаме хора тук — напомни ми тя. — Освен това ГП може да има среща в стаята си и да не разберем нищо.

— Момчетата от СО щяха да разберат — казах и я посъветвах: — Освен това никога не е зле да си наблизо, ако нещо се издъни. Да си на точното място в точното време не е случайност. Слушаше ли историите ми?