Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

Към три и половина във „Викинг“ почти се беше възвърнало първоначалното състояние на пустота и спокойствие. Две от задните сепарета все още бяха заети от мъже, обсъждащи делови въпроси над чашки с еспресо. Те вече си бяха платили сметките, така че персоналът нямаше защо да се навърта около тях. Джейн постави последните чаши в миялната машина и се покатери на едно от столчетата към края на бара, за да даде почивка на уморените си до болка крака. Хари се появи откъм кухнята с поднос, върху който беше натрупал непродадените сандвичи.

Джейн си взе един, а Хари придърпа друго столче и седна до нея.

— Къде остави вестника? — попита тя.

— Сега ще го донеса — Хари скочи от столчето и отиде зад бара. Измъкна вестника от една лавица и й го подаде.

Джейн обърна направо на статията, която не бе успяла да прочете на спокойствие преди обедния наплив.

„Тялото на мъж, открито в торфено находище в Езерната област, може да е на стотици години — така заявиха представители на полицията вчера.

Първоначално се предполагаше, че тленните останки може да са лежали неоткрити в продължение на хилядолетия, подобно на телата, датиращи от Каменната ера, открити на други подобни места.

Но първоначалните изследвания навеждат на мисълта, че находката няма такава давност. Главният инспектор от криминалната полиция Юън Ригстън заяви: «Считаме, че тялото е лежало в торфището много дълго, може би стотици години, но далеч не толкова дълго, колкото някои от останките, открити наскоро в подобни находища.

Ще знаем повече, когато разполагаме със заключенията на съдебномедицинската експертиза».

На въпроса как е загинал мъжът, главен инспектор Ригстън отговори, че е прекалено рано за категорични отговори.

Тялото беше открито от местен овчар, който търсел загубено животно. Според полицията обилните летни дъждове са предизвикали ерозия на пластовете в старите торфени находища при Картс Мос, близо до село Фелхед.

Пол Листър, трийсет и седемгодишен, от Конистън Котиджис във Фелхед, разказа снощи за своето ужасяващо откритие.

«Вървях подир кучето си из Картс Мос — търсех едно изгубено агне. Подхлъзнах се на мократа трева и паднах в един от улеите между участъците твърда земя в торфището. Ръката ми се плъзна по нещо и аз погледнах надолу. Първоначално не можах да разбера какво беше това, което видях. Помислих го за кожа от крава или нещо подобно. Но после разбрах, че е човешко лице.

Не можех да повярвам — беше като кадър от филм на ужасите».

Докато чакал появата на представители на полицията, господин Листър могъл да огледа по-подробно ужасяващата си находка.

«Беше чернокос, а ръцете и тялото му като че ли бяха покрити с черни татуировки. Но не мога да преценя дали това не се дължи на продължителното лежане на тялото в торфа».

Доктор Ривър Уайлд, специалист по медицинска антропология от Университета на Северна Англия, е била поканена да сътрудничи на местните експерти в опита им да разкрият мистерията около тялото в торфището. Главен инспектор Ригстън заяви: Докато доктор Уайлд не е приключила с изследванията си, не можем да кажем нищо повече.“

Джейн едва не се задави със сандвича си.

— Виж това, Хари — каза тя, когато престана да кашля и посочи предпоследния абзац на статията.

Още преди Хари да успее да отговори, някой постави ръце на раменете им, а една гладко избръсната глава се промуши между техните.

— Какво толкова интересно има там? — разнесе се познат глас.

Джейн се завъртя на столчето и целуна гладко избръснатата буза на Дан Сийборн.

— Дан! Каква приятна изненада! Хари не ми каза, че ще дойдеш.

— Хари нямаше представа, че ще дойде — отбеляза Хари малко рязко.

— Ученикът, когото очаквах в три часа, се отказа, затова реших да се измъкна и да дойда да ви взема — каза Дан и разроши косата на приятеля си с интимен жест.

— По-скоро идеята ти е била да провериш как се развиват отношенията между Хари и новия ни готвач, италианеца — подразни го Джейн. — Беше ми ясно, че няма да се отървем от теб, след като видиш Джако в белите му одежди.

Дан притисна ръце към сърцето си в престорено удивление.

— Такава прозорливост! — въздъхна той. После се пресегна зад нея и придърпа едно столче. — Джейн, не съм те виждал от една седмица? Да не би да се криеш от мен?

Джейн изпъшка.

— Причината е в книгата. Предполага се, че трябва да съм я свършила към края на годината, а тъкмо сега имам чувството, че бих успяла единствено, ако сега на прага се появи Мефистофел и ми направи предложение, на което не мога да откажа. Когато подписах договора, мислех, че е фасулска работа да превърна дисертацията си в книга — тя изсумтя презрително. — Възможно ли е човек да се заблуждава до такава степен?