Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

Помощник-учители, как пък не! Бяха чисто и просто майки с повече свободно време, страдащи от заблудата, че е достатъчно да родиш, за да имаш ясна представа как се обучават деца. Но всички те бяха завършили образованието си, преди въвеждането на тестовете SAT и утвърждаването на националната образователна програма. Нямаха и най-смътна представа от натоварването, на което бяха подложени ежедневно истинските учители като него. Матю не пропускаше удобен случай да им напомня колко много се е променил светът. В резултат те, както и останалите му подчинени, правеха всичко възможно да не се мотаят излишно в учителската стая. Това напълно удовлетворяваше Матю, тъй като в неговите представи кабинетът му далеч не отговаряше на неговите нужди. Предпочиташе да работи в учителската стая, където винаги можеше да си свари кафе, ако му се приискаше.

Наложи му се да се приведе, за да се огледа в огледалото над умивалника, окачено така, че да отговаря на ръста на жените — учителки, а не на почти двуметровия директор. Отсреща в него се взираха тъмносини очи на лице, няколко нюанса по-тъмно от обичайното за местното население. По-тъмната окраска беше наследство от дядо му, родом от Корнуол, предадено през майка му на него и Джейн. Той зарови пръсти в непокорните си тъмни къдрици — те пък бяха наследство от другия род. На главата на сестра му изглеждаха великолепно, но него уподобяваха на някакво непълноценно копие на Харпо Маркс. Матю се усмихна иронично, мислейки за урока, който трябваше да изнесе в двата най-горни класа. Генеалогия и генетика, преплетени една в друга като двойната ДНК-спирала, заедно с всички чупки, които биха могли да имат непредсказуеми последици. Да, никой не би могъл да подложи на съмнение роднинската връзка между него и сестра му, както и произхода им. Баща им имаше точно същите спираловидни къдри, каквито бе имал и неговият баща.

Отекна звънецът, оповестяващ началото на следобедните занимания, и Матю излезе забързано от учителската стая. Наближавайки класната стая, той чу тихия ромон на разговори, които секнаха, когато петнайсетте деца го видяха да застава на вратата. Матю си каза, че това бе една от положителните страни на малките провинциални училища. Тук все още се учеха и на добри маниери, освен че покриваха изискванията на националната образователна програма. Никак не завиждаше на онези нещастници, които трябваше да преподават на децата от комплекса, в който живееше Джейн.

— Добър ден, деца — каза той, прекосявайки бързо с дългите си крака разстоянието от вратата до катедрата.

— Добър ден, господин Грешам — отвърна нестройният хор на учениците.

Той отвори лаптопа си и го включи. Незабавно на интерактивната дъска зад гърба му се появи надпис „Родословно дърво“. Матю приседна на ръба на катедрата, така че да може лесно да стига до клавиатурата.

— Днес започваме един много важен проект, който ще представлява част от подготовката на коледните празненства в селото. И така, всеки един от нас има прадеди. Кой от вас ще ми каже какво означава тази дума?

Дребно момченце с гъста черна коса и личице, напомнящо на лицето на малка маймунка, вдигна незабавно ръка. То подскачаше на стола си от нетърпение.

— Сам? — каза Матю, опитвайки се да не допусне в гласа му да се прокрадне отегчение. Както винаги, Сам Клулоу.

— Това е семейството на човек, господине. Не хората от семейството ви, които са живи сега, а тези, които са били преди тях. Като например бабите и дядовците ни, и прабабите и прадядовците.

— Така е. Нашите прадеди са хората, които са живели преди нас. Благодарение на които ние сме това, което сме. Всеки от нас е това, което е, поради начина, по който са се комбинирали гените ни през вековете. Е, знае ли някой от вас какво е родословно дърво?

Сам Клулоу отново вдигна ръка. Другите гледаха безразлично, видимо доволни, че Сам върши цялата работа и им спестява излишни усилия. Този път той дори не изчака да го назоват.

— Господине, това е нещо като карта на семейната история. Там са записани рождените дни на всички, и кой кога и за кого се е оженил, кога са им се родили деца, кога са умрели, всичко.

— Точно така е, Сам. А това, което ще правим през идущите няколко седмици, ще бъде да съставим карти на собствените си родове. За някои от вас това ще бъде по-лесно, отколкото за други — тези от вас, чиито семейства живеят по тези земи поколения наред, ще могат да проследят родовата си история в енорийските архиви. По-трудно ще бъде за тези, чиито семейства са се преселили тук сравнително отскоро. Но при всички положения, докато работим по този проект, едно от нещата, които ще правим, е да проучим многото различни начини, по които можем да проследяваме миналото си. Особеното при този проект е, че по него ще трябва да работите с други членове на семейството си, особено с по-възрастните от тях, с баби, дядовци, пралели и чичовци.